Настани се до брат си и щастливо пропя:
— Ох, и двамата сме припаднали!
— А пък аз ще ви свестявам — не остана извън играта и бащата на Съни. — Ще ви залея с вода. Само че се двоумя със студена или с гореща.
— С хладка — предпочете Вихър.
— Да отговаря на температурата на тялото ми — уточни Вихра.
Тъй като наблизо нямаше вода, отговаряща на телесната им температура, бащата на Съни попита защо са припаднали.
Вихър обясни. И Вихра обясни.
— Аха! — засмя се бащата на Съни. — Наистина е радост до припадане!
Изведнъж Вихър подскочи, сякаш на гърба му бяха монтирани ракетни дюзи, които се задействуваха едновременно. Обаче не падна на главата си, защото бързаше.
— Да тръгваме! Майчето, татко и бабчето чакат Руфо, червенокосия!
Вихра многозначително се усмихна.
— Да — каза. — Да, те много ще се зарадват на Руфо.
— Кой е Руфо? — поиска да научи бащата на Съни.
— Аз — рече Вихър.
— Аз — рече Вихра.
— Ние — рекоха двамата и се прегърнаха. — Руфо, червенокосия го измислиха майчето, татко и бабчето, за да ни накарат да опознаем човешката история и да станем истински хора.
— Като се върнем в къщи — обеща Вихър, — така ще префасонирам Кики, че ще го показват един ден на технически изложби, един ден в художествените галерии!
— Като се върнем в къщи — обеща и Вихра, — ще заведа майчето, татко и бабчето на Витоша и такъв пейзаж с борове, брези и потоци ще им нарисувам, че ще си оближат пръстите!
И двамата обещаха да сътворят чудеса на техниката, чудеса на изкуството.
Летящата чиния плавно се издигна над строящия се мост, размаха криле за довиждане и полетя към отвъдния бряг на океана.
Електроженистът примигна срещу слънцето.
— Две малки колибри си играят, а на мен ми се привижда. Сигурно очите ми са преуморени от електрожена.
После погледна рисунката, която Съни щеше да довърши, и поклати глава.
— Пък може и да не ми се привижда…