Выбрать главу

Настани се до брат си и щастливо пропя:

— Ох, и двамата сме припаднали!

— А пък аз ще ви свестявам — не остана извън играта и бащата на Съни. — Ще ви залея с вода. Само че се двоумя със студена или с гореща.

— С хладка — предпочете Вихър.

— Да отговаря на температурата на тялото ми — уточни Вихра.

Тъй като наблизо нямаше вода, отговаряща на телесната им температура, бащата на Съни попита защо са припаднали.

Вихър обясни. И Вихра обясни.

— Аха! — засмя се бащата на Съни. — Наистина е радост до припадане!

Изведнъж Вихър подскочи, сякаш на гърба му бяха монтирани ракетни дюзи, които се задействуваха едновременно. Обаче не падна на главата си, защото бързаше.

— Да тръгваме! Майчето, татко и бабчето чакат Руфо, червенокосия!

Вихра многозначително се усмихна.

— Да — каза. — Да, те много ще се зарадват на Руфо.

— Кой е Руфо? — поиска да научи бащата на Съни.

— Аз — рече Вихър.

— Аз — рече Вихра.

— Ние — рекоха двамата и се прегърнаха. — Руфо, червенокосия го измислиха майчето, татко и бабчето, за да ни накарат да опознаем човешката история и да станем истински хора.

— Като се върнем в къщи — обеща Вихър, — така ще префасонирам Кики, че ще го показват един ден на технически изложби, един ден в художествените галерии!

— Като се върнем в къщи — обеща и Вихра, — ще заведа майчето, татко и бабчето на Витоша и такъв пейзаж с борове, брези и потоци ще им нарисувам, че ще си оближат пръстите!

И двамата обещаха да сътворят чудеса на техниката, чудеса на изкуството.

Летящата чиния плавно се издигна над строящия се мост, размаха криле за довиждане и полетя към отвъдния бряг на океана.

Електроженистът примигна срещу слънцето.

— Две малки колибри си играят, а на мен ми се привижда. Сигурно очите ми са преуморени от електрожена.

После погледна рисунката, която Съни щеше да довърши, и поклати глава.

— Пък може и да не ми се привижда…

Информация за текста

© 1980 Иван Мариновски

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

РУФО ЧЕРВЕНОКОСИЯ. 1980. Изд. Отечество, София. Биб. Фантастика No.11. Фантастичен Роман. Художник: Илия САРЪИЛИЕВ. С ил. Печат: ДП Балкан, София. Формат: 70×100/32. Печатни коли: 22. Страници: 350.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/402]

Последна редакция: 2006-08-06 15:20:11