А дали куцовласите, сърбоманите, гъркоманите и гьрците в Турция живеят по-добре от българите?
Друга е работата, ако тия християни гледат само услугите, които хьокюмата им прави в църковно-училищните разпри с българина — връщани услуги в неправедни разпри, с които се постига — и за синове, и за внуци — едничко нещо: мъката на Юда.
Защото въпреки многоезичието на враговете ни Македония ще бъде свободна!
Че враговете ни молят против нас бога на лъжата и неправдата, побеждаван от начало и до днес. А ний молим за себе си бога на истината и правдата, победител во веки веков.
Леринският гръцки владика Йоаникис преди един месец имал разговор в Битоля с дописника на немския вестник „Neue Freie Presse“! Владиката не пропуснал удобния случай да наговори за нас такива чудовищни клевети и хули, от които би се погнъсил, ей богу, и сам дявола.
Той се опасявал от българските освободителни стремежи, които щели да причинят ужасни сътресения. Не турците, а българите вършели престъпления, от които настръхвали косите на човека; те, българите, искали да изтребят всички гърци, затова ги подлагали на непреривни мъчения. Яда си българите изливали главно върху гръцките учители и свещеници, които били жестоко убивани. Българите постъпвали още по-варварски с жените и момите: освен дето ги убивали, ами обезообразявали и телата им. В едно кратко време българите извършили убийства, от които 32 на мъже и 14 на жени.
Европейските народи били наивни и виновни, че обръщали незаслужено внимание на българските крясъци. Българите желаели да излязат победители и не избирали средствата.
Владиката предпочитал хиляди пъти смъртта, отколкото да живее под едно българско управление. Той погледнал към небето, дигаал ръце и помолил бога да унищожи българите, които били диви зверове и неприятели на християнската вяра…
Ето едни мръсни уста, които би трябало да бъдат затулени с разтопено олово!
Двама гьрци на 21 март в с. Сармашик (Мустафапашанско, Одринския вилает) съгледали и предали на турците петмина наши другари. Около 2 000 души аскер заобиколил малката четица и се завързува ожесточено сражение, което траяло няколко часа. Двамина от четата били убити, а останалите трима си отворили път, като хвърлили няколко бомби сред неприятелските редове. За двете дадени жертви харно е платено на турците, които изгубили тъкмо петнадесетмина. Остава само и предателите да получат наградата си, ако не са я получили вече…
в. "Свобода или смърт", брой 12, 21 април 1903 г.