После Великите Добри забавиха скорост и Хоукмун и д’Аверк, все още задъхани от неочакваната постъпка на сенките, откриха, че висят във въздуха над централния площад.
Лицето на д’Аверк беше пребледняло, той гледаше ужасен празното пространство под краката си, тъй като на светло сияещите сенки изглеждаха съвсем прозрачни. Ала въпреки това двамата не падаха.
Далеч долу някакви дребни фигури пресичаха площада и се насочваха към цилиндричната кула.
— Това е цяла армия! — извика Хоукмун. — Долу има най-малко няколко хиляди войници. Такава значи е била миролюбивата мисия на Шенегар Трот! Войските му нахлуват в Днарк! Но защо?
— Не е ли повече от ясно, приятелю? — каза мрачно д’Аверк. — Той е тук заради Руническия жезъл. Получи ли го, ще стане неоспорим владетел на света!
— Но той не знае къде се намира Жезълът!
— Тъкмо затова напада кулата. Ето виж, войниците му вече проникнаха в нея!
Заобиколени от прозрачните сенки и от златистата светлина, двамата приятели объркано наблюдаваха разиграващата се под тях трагедия.
— Трябва да слезем! — заяви Хоукмун.
— Но ще бъдем само двама срещу хиляди! — опита се да го спре д’Аверк.
— Така е, но ако успея да призова Легиона на зората с помощта на меча, може и да ги спрем! — припомни му Хоукмун.
Сякаш разбрали какво се иска от тях, Великите Добри започнаха да се снижават. Хоукмун почувства прилив на сили, докато се носеха към площада, изпълнен докрай с маскирани войни на Тъмната империя — все от Легиона на соколите, който също като Легиона на лешоядите, бе съставен от наемни войници, по-жестоки дори от най-прочутите гранбретански рицари. Соколите вдигнаха злобни очи към плячката, която се спускаше от небето. Заострените клюнове на маските им изглеждаха готови да се впият в плътта на враговете. Сабите, боздуганите и пиките приличаха на жадуващи да разкъсват човешко месо нокти.
Сияещите сенки спуснаха Хоукмун и д’Аверк точно пред входа на кулата и те едва успяха да извадят оръжията си, преди Соколите да се нахвърлят върху тях.
Изведнъж от сградата се показа Шенегар Трот и извика на хората си:
— Спрете, соколи мои. Не е необходимо да проливаме кръв. Момчето е при мен!
Хоукмун и д’Аверк видяха, че Трот е сграбчил Джехамя Конахлиас и го държи пред себе си.
— Знаех, че този град е обитаван от какви ли не свръхестествени сили, готови да ни попречат — продължи графът, — затова взех необходимите мерки да осигуря безопасността на нашия престой тук. Ако ни нападнат, ако дръзнат да наранят дори един от нас, ще прережа гърлото на момчето! — Трот се закиска зловещо. — Предприех тази стъпка само за да избегна някои нежелани действия на двете страни… — Хоукмун понечи да го доближи, да повика Легиона на зората, но Трот размаха заплашително пръст. — Нима искаш ти да си причината за смъртта на момчето, дук Дориан?
Хоукмун го изгледа кръвнишки, после свали ръката си от меча и извика на момчето:
— Нали те предупреждавах за този измамник!
— Така е… — отвърна момчето, почти задушено в хватката на Шенегар. — Май трябваше да обърна повече внимание на думите ви, сър.
Граф Шенегар се изсмя. Маската му хвърляше златисти отблясъци.
— Казвай сега къде е Руническият жезъл!
Момчето посочи кулата.
— Залата на Руническия жезъл е вътре.
— Ще ми я покажеш! — нареди Трот и се обърна към хората си. — Дръжте тези двамата под око. Искам ги живи — кралят-император ще е двойно по-доволен, ако освен Жезъла му доведа и героите на Камарг. Само да помръднат, викнете и ще му отрежа ушите! — Той извади от пояса си дълъг крив нож и го опря в гърлото на момчето. — Да останат шестима, останалите с мен.
Шенегар Трот изчезна в кулата, последван от армията наемни войници. Навън останаха само посочените шестима.
— Ех, защо момчето не се вслуша в предупрежденията ни! — гневеше се тихо Хоукмун, но щом понечи да помръдне, войните пристъпиха към тях. — Как сега ще го спасим — и него, и Жезъла — от лапите на Трот?
Внезапно наемниците вдигнаха изненадано глави. Д’Аверк проследи погледите им и се усмихна.
— Май някой друг ще спаси нас.
Сияещите сенки се завръщаха.
Наемниците дори не успяха да извикат, защото сенките обгърнаха светкавично двамата приятели и ги вдигнаха право нагоре.
Войниците размахаха саби, но щом видяха, че плячката им се изплъзва, се втурнаха в кулата да предупредят своя водач.
Все по-нагоре и по-нагоре се издигаха Великите Добри, отнасяйки Хоукмун и д’Аверк със себе си. Скриха се в златистата мараня, която скоро се превърна в непрогледна златна мъгла, така че двамата вече не можеха да се виждат един друг, а какво оставаше за града под тях…