Калан постави ръка върху рамото на Мелиадус и посочи една машина, край която не се навърташе никой.
— Спомняте ли си психотехническата машина? Използвахме я, за да подложим на изпитание мозъка на Хоукмун.
— Да — изръмжа Мелиадус. — Нали тя ни подлъга, че можем да му се доверим.
— Защото не бяхме взели предвид някои странични фактори — побърза да се оправдае Калан. — Но не затова ви обърнах внимание върху нашето малко изобретение. Тази сутрин бях помолен да я използвам.
— От кого?
— От самия крал-император. Той ме повика в тронната зала и ми съобщи, че би желал един член на двора да бъде подложен на изпитание.
— Кой?
— А вие кой мислите, милорд?
— Аз ли?! — извика разгневен Мелиадус.
— Точно така. Струва ми се, бароне, че той се съмнява във вашата лоялност…
— И до каква степен, според вас?
— Съмненията му все още са съвсем повърхностни. Единственото, което го безпокои, е, че отделяте твърде много време на вашите лични планове и недостатъчно на неговите. Струва ми се, че просто иска да прецени дали все още сте му верен и дали сте готов да забравите за вашата малка вендета…
— А вие, драги ми бароне, възнамерявате ли да изпълните това нареждане?
Калан сви рамене.
— Нима си мислите, че бих могъл да го игнорирам?
— Не, разбира се. Но какво ще правим?
— Ще трябва да ви поставя в психотехническата машина. Мисля, че ще съумея да получа резултати, които да бъдат в наш интерес. — Калан се засмя. Думите му, приглушени от металната маска, приличаха на шепот. — Ще започваме ли, барон Мелиадус?
Мелиадус пристъпи неохотно напред, оглеждайки с безпокойство лъщящата машина от червен и син метал, мистериозните издатини, масивните съчленени рамена на корпуса и приборите с неясно предназначение. Централно място в конструкцията й заемаше една огромна камбана, увиснала на верига непосредствено над машината.
Междувременно Калан дръпна една ръчка и подхвърли с извинителен тон:
— Навремето държахме тази машина в отделна зала, но напоследък сме закъсали с празното място. Непрестанно пиша оплаквания по този въпрос. От нас се иска толкова много, а в замяна не получаваме почти нищо, с което да го постигнем. — Машината започна да издава някакъв звук, наподобяващ дишане на гигантско чудовище, и Мелиадус неволно отстъпи назад. Калан отново се закиска и повика един от прислужниците, за да му помогне.
— Бъдете така добър да застанете под камбаната, бароне. Ей сега ще я спусна — подкани го той.
Мелиадус приближи камбаната, като я оглеждаше с нескрито подозрение. Огромната метална чаша започна да се спуска бавно надолу, докато накрая скри напълно тялото му. Изведнъж Мелиадус бе завладян от усещането, че в черепа му се впиват стотици нагорещени игли и опипват всеки милиметър от мозъка му. Опита се да извика, но едва не се задуши. Малко след това го споходиха халюцинации — видения и спомени от миналото, сцени от битки и кръвопролития, между които периодически изплуваше омразният лик на Дориан Хоукмун, сгърчен, изопачен до неузнаваемост, следван нерядко от красивото лице на жената, която баронът желаеше повече от всичко — Изелда, дъщерята на Медни. Постепенно, за време по-дълго от цяла вечност, пред очите му премина целият му живот, всичко, което се бе случвало с него, всичко, за което някога бе мислил или мечтал, но не в хронологичен ред, а като да беше степенувано по важност. Най-отгоре изплува желанието по Изелда, сетне идеше омразата към Хоукмун и накрая планът да лиши Хуон от власт.
После камбаната се вдигна и Мелиадус отново се изправи пред непроницаемата маска на Калан. Едва сега почувства, че тялото и мислите му са прояснени и пречистени.
— Е, барон Калан, какво открихме?
— Нищо, което не знаех предварително. Пълните резултати ще бъдат готови след около час. — Баронът се разтърси в познатия смях. — Императорът ще бъде много изненадан, когато се запознае с тях.
— Сигурно. Но се надявам въобще да не ги види.
— Ще види нещо, Мелиадус, което ще му покаже, че омразата ви към Хоукмун е намаляла, а любовта към вашия крал — останала ненакърнена. Нали от малки ни учеха, че любовта и омразата ходят ръка за ръка. Ето защо вашата омраза към Хуон ще се превърне в любов — разбира се, не без известна намеса от моя страна.
— Чудесно. А сега да обсъдим останалата част от моя план. Първо, трябва да открием някакъв начин, за да върнем обратно Медния замък — да го върнем в нашето измерение или в краен случай да намерим пътя към него. Второ — необходимо е час по-скоро да задействаме отново Черната перла в черепа на Хоукмун и по такъв начин да го поставим под наш контрол. И накрая — нуждаем се от ново, усъвършенствано и свръхмогъщо оръжие, с чиято помощ да свалим Хуон от власт.