— В бизнеса? — попита непознатият отчетливо и остави книгата. — Съжалявам, никога не съм бил в никакъв бизнес. Нося се по течението още от деветгодишен, когато Томас Едисън основа лабораторията си до нашата къща и ми показа анализатора на интелигентността.
— Едисън? — учуди се Булърд. — Томас Едисън, изобретателят?
— Ако желаете да го наричате така, нямам нищо против.
— Ако искам да го наричам така! — изуми се Булърд. — Предполагам, че искам! Бащата на електрическата крушка и какво ли още не!
— Ако смятате, че той е изобретил електрическата крушка, нямам нищо против. Няма да навреди — непознатият възобнови четенето си.
— Ей, какво беше това? — попита Булърд с подозрение в гласа. — Да не би да ме поднасяш? Какъв е този анализатор на интелигентността? Не съм чувал за подобно нещо.
— Разбира се, че не — отвърна непознатият. — С господин Едисън се споразумяхме да го пазим в тайна. Не съм казвал за него на никого. Господин Едисън не спази обещанието си и каза на господин Хенри Форд, но Форд пък на свой ред му е обещал да не казва на никого… за доброто на човечеството.
Булърд бе като зашеметен.
— Хм… Този анализатор на интелигентността… той анализира интелигентността, така ли?
— Не, това е електрическа биячка за масло — отговори непознатият.
— Стига шеги — примоли му се Булърд.
— Може би наистина ще е по-добре да поговоря за това с някого. Ужасно е да държиш нещо затворено в себе си години наред. Само че как бих могъл да съм сигурен, че тайната няма да се разпространи още повече?
— Давам думата си на джентълмен — увери го Булърд.
— Предполагам, че не мога да очаквам по-добра гаранция от това, нали? — поклати замислено глава непознатият.
— Няма по-добра гаранция — потвърди Булърд с гордост. — Честен кръст и да умра!
— Много добре. — Непознатият се облегна и затвори очи, сякаш пътуваше назад във времето. Остана мълчалив цяла минута, докато Булърд го гледаше със страхопочитание.
— Беше през есента на хиляда осемстотин седемдесет и девета — заговори онзи най-накрая, съвсем тихо. — В селцето Менлоу Парк, Ню Джърси. Бях на девет годинки. Един млад мъж, когото всички смятахме за магьосник, установи лабораторията си в съседната къща до нашата и в нея имаше блясъци и трясъци и какви ли не още страховити неща. Нас, децата, ни предупредиха да стоим настрана и да не вдигаме никакъв шум, за да не обезпокоим магьосника.
Не се запознах със самия Едисън веднага, но с кучето му, Спарки, станахме добри приятели. Беше като вашето и се боричкахме по цял ден. Да, господине, вашето куче е двойник на Спарки.
— Така ли? — попита Булърд поласкан.
— Честен кръст — отвърна непознатият и продължи: — Както и да е. Един ден, както се боричкахме със Спарки, стигнахме до самата врата на лабораторията на Едисън. Преди да се усетя, кучето ме изблъска вътре и хоп! Видях, че седя на пода и гледам в очите самия господин Едисън.
— Обзалагам се, че се е ядосал! — възкликна Булърд възторжено.
— Можете да се обзаложите, че ме беше страх — отвърна непознатият. — Мислех, че съм застанал пред самия Сатана. От ушите му излизаха някакви жици и влизаха в малка черна кутийка в скута! Понечих да хукна, но той ме улови за яката и отново ме накара да седна.
„Момче — каза ми Едисън — преди зазоряване е най-тъмно, искам да запомниш това.“
„Да, сър“ — отговорих аз.
"Момчето ми — продължи Едисън, — повече от година си блъскам главата и се мъча да изнамеря подходяща жичка, която да издържи нагряването в електрическа крушка. Косъм, тел, всевъзможни нишки… нищо не върши работа. И докато се опитвах да измисля какво друго да изпробвам, започнах да се занимавам с една стара своя идея, ей така, колкото да изпусна парата. Направих това — каза той и ми показа малката черна кутийка. — Мина ми през ум, че интелигентността е някакъв вид електричество, така че направих този анализатор на интелигентността. Той работи! Ти си първият, който научава за него, момчето ми. Но не виждам защо не. Твоето поколение ще отрасне в славната епоха, когато хората ще се окачествяват също толкова лесно, колкото и портокалите.
— Не мога да повярвам! — възкликна Булърд.
— Гръм да ме удари в този миг! — отвърна непознатият. — И наистина работеше! Едисън бе изпробвал анализатора на мъжете в лабораторията си, без да им казва какво прави. Колкото по-умен беше човекът, толкова по-надясно се откланяше стрелката на индикатора. Позволих му да го изпробва на мен, но иглата остана на мястото си и само леко се разтрептя. Все пак, колкото и тъп да бях, тогава направих своя единствен принос за света. И, както казах, оттогава не съм си помръднал пръста за нищо.