— Какво направи? — попита Булърд.
— Казах: „Господин Едисън, хайде да го изпробваме на кучето“. Трябваше да видите какво представление изнесе то, когато го казах! Старият Спарки се разджавка, заръмжа, задращи да излезе навън. Когато се убеди, че не се шегуваме и че няма да го пуснат, скочи към анализатора и го събори от ръцете на стопанина си. Все пак го склещихме в ъгъла, Едисън го задържа да не мърда, а аз докоснах ушите му с жиците. И, ще повярвате ли, стрелката веднага отскочи и премина червената точка, отбелязана с мастило върху скалата!
— Кучето е счупило рекорда! — възкликна Булърд.
— „Господин Едисън — попитах аз, — какво означава червената точка?“
— „Момчето ми — отговори той, — това означава, че уредът е повреден, защото червената точка съм аз.“
— Значи наистина е бил повреден — каза Булърд.
Непознатият поклати глава мрачно.
— Но не беше. Не, господине. Едисън провери всичко и се оказа, че няма никакви проблеми. Когато ми го каза, Спарки, който беше пощурял да излезе навън, най-накрая се издаде.
— В какъв смисъл? — попита Булърд подозрително.
— Вратата беше заключена. Имаше кука и халка, резе и обикновена дръжка. Кучето се изправи на задни крака, махна куката, после повдигна резето и натисна дръжката със зъби. Тогава Едисън го спря.
— Не може да бъде! — възкликна Булърд.
— Може — увери го непознатият с блеснали очи. — И тогава Едисън ми показа колко голям учен е. Беше готов да погледне истината в очите, независимо колко неприятна е тя. „Така значи — каза Едисън. — Най-добрият приятел на човека, значи? Глупаво животно, така ли?“
Спарки стана самата предпазливост. Правеше се, че не чува. Започна да се чеше, да лови бълхи и да ръмжи пред мишите дупки… всичко възможно, само и само да не се налага да гледа Едисън в очите.
„Хубав живот, нали, Спарки? — каза Едисън тогава. — Да оставиш някой друг да се грижи за прехраната, за подслона и отоплението, а в това време ти да се излежаваш пред камината, да гониш момичетата и да вдигаш врява до небето с момчетата. Никакви ипотеки, никаква политика, никакви войни, никаква работа, никакви безпокойства. Просто помахай с опашка, близни ръката на стопанина си и всичко се нарежда.“
"Господин Едисън — учудих се аз, — да не би да искате да кажете, че кучетата са по-умни от хората?
„По-умни? — възкликна той. — Ще го заявя пред целия свят! И с какво се занимавам аз през последната година? Полагам къртовски труд, за да създам електрическа круша, на чиято светлина кучетата да могат да си играят и нощем!“
„Слушайте, господин Едисън — обади се Спарки, — защо да не…“
— Стига! — изрева Булърд.
— Тишина! — сряза го непознатият тържествуващо. — „Слушайте, господин Едисън — каза тогава Спарки, — защо да не си мълчим за това? Нещата са такива от стотици хиляди години и всички са доволни. Не закачайте кучетата, докато спят. Забравете за това, унищожете анализатора на интелигентността и аз ще ви кажа какво да използвате за електрическата крушка.“
— Дрън-дрън! — възкликна Булърд със зачервено лице.
Непознатият се изправи.
— Най-тържествено ви давам думата си на джентълмен. За да мълча, кучето ме възнагради, като ми подсказа какво да направя на борсата, така че да имам достатъчно пари за целия си живот. Последното нещо, което Спарки каза на Едисън, беше следното: „Опитайте парченце карбонизирана памучна нишка“. Малко по-късно го разкъса една глутница други кучета, които се бяха събрали пред вратата, за да слушат.
Непознатият свали жартиерите си и ги подаде на кучето на Булърд.
— Малък жест на признание, сър, за вашия предтеча, който умря заради думите си. Приятен ден.
Той мушна книгата под мишница и се отдалечи.