Не беше сигурен какво обещание е готов да даде. Защото най-лошото, което можеше да сполети полицай, разследващ убийство, вече започваше да се случва и с него. Беше на път да изгуби надежда. Надеждата, че някога ще открият кой стои зад всичко това.
– Не забравяй рисунките – каза Сана, подсмърчайки, и посочи към листовете, които лежаха на масата.
– Какво е това?
– Ерика ги донесе със себе си. Някой ги е пращал на стария адрес на Кристиан в Гьотеборг.
Патрик зяпна рисунките, след което внимателно ги събра. С какво се е захванала пак Ерика? Трябваше да говори с жена си възможно най-скоро. Това тук изискваше сериозно обяснение. Същевременно не можеше да отрече, че гледа рисунките с известно нетърпение. Ако се окажеха важни, това щеше да е поредният път, когато Ерика се натъква на улика от решаващо значение.
– Напоследък много често се правиш на детегледачка – каза Дан и влезе в дома на Ерика и Патрик.
Малко по-рано се бе обадил на Ана по мобилния и щом тя му обясни къде е отишла, той се отправи към Селвик.
– Така е, не знам с какво се е захванала Ерика и не съм сигурна, че искам да знам – каза Ана, отиде при Дан и погледна нагоре, за да получи целувка.
– Значи, нямат нищо против, че се натрапвам в къщата им? – попита Дан и за малко да бъде съборен на земята от Мая, която се хвърли към него.
– Здрасти, малката! Как е момичето ми? Нали си моето момиче? Не си си намерила някой друг? – попита я Дан сериозно.
Мая така се засмя, че остана без дъх. След това потърка носа си в неговия, което той прие за потвърждение, че не е изгубил високата си позиция.
– Разбра ли какво се е случило? – попита Ана и изведнъж придоби сериозно изражение.
– Не, какво? – каза Дан, докато вдигаше и спукаше Мая във въздуха.
Като се има предвид ръста му, пътуването нагоре-надолу беше дълго, за голяма радост на Мая.
– Не знам къде е Ерика, но Патрик отиваше към Бадхолмен. Намерили са Кристиан Тюдел обесен там сутринта.
Дан спря движението по средата и Мая увисна с главата надолу. Помисли си, че това е част от играта и се засмя още по-високо.
– Какво говориш? – каза Дан и бавно остави Мая на пода.
– Не знам нищо повече от това, което ми каза Патрик, преди да изхвърчи навън. Но Кристиан е мъртъв.
Ана не познаваше Сана Тюдел много добре, но я засичаше от време на време, както става, когато живееш във Фелбака. Представи си лицата на двете малки момчета.
Дан седна тежко до кухненската маса, а Ана опита да прогони картините, които изникваха в ума й.
– По дяволите – каза той, взирайки се през прозореца. – Първо Магнус Шелнер, а сега Кристиан. И Кенет Бенгтсон, който е в болница. Патрик сигурно е затънал до гуша.
– Да – каза Ана и наля сок на Мая. – Но не може ли да говорим за нещо друго?
Тя винаги се разстройваше, когато се случи нещо лошо, а бременността увеличаваше чувствителността й стократно. Не можеше да понесе да слуша, че на някого му е тежко.
Дан долови сигналите и я придърпа към себе си. Затвори очи, сложи ръка на корема й и разпери пръсти.
– Скоро, любов моя. Той скоро ще е при нас.
Ана грейна. Всеки път, когато се замислеше за детето, се чувстваше така, сякаш не можеше да я застигне нищо лошо. Обичаше Дан нечувано много, а в корема й бе детето, което ги обединяваше. Това я изпълваше с такова щастие, че й идеше да се пръсне. Погали главата на Дан и зашепна, долепила уста до косата му:
– Трябва да спреш да наричаш бебето „той“. Според мен тук вътре има малка принцеса. Ритниците са като на балерина – подразни го тя.
След три момичета, Дан копнееше за момченце. Но Ана знаеше, че ще е безкрайно щастлив и в двата случая. Нали беше тяхното дете.
Патрик остави Йоста в Бадхолмен. След известен размисъл той потегли към къщи. Трябваше да говори с Ерика. Да разбере какво знае тя.
Пое си дълбоко дъх, когато влезе през вратата. Ана още беше там и той не искаше да я въвлича в спора с Ерика. Тя имаше дразнещия навик винаги да се съюзява със сестра си, а той не искаше двама опоненти в отсрещния ъгъл на ринга. След като благодари на Ана – и на Дан, който също се беше появил, – той им намекна достатъчно ясно, че иска да ги оставят насаме. Ана се усети и повлече Дан със себе си, макар че той първо трябваше да се пребори с Мая, която не искаше да го остави да си тръгне.
– Предполагам, че Мая няма да ходи на детска градина днес – каза Ерика весело и си погледна часовника.
– Какво правеше при Сана Тюдел? И какво си правила в Гьотеборг вчера? – попита Патрик остро.
– Ами аз...
Ерика наклони глава в опит да си придаде сладък вид, доколкото бе възможно. След като не предизвика реакция от страна на Патрик, тя въздъхна и разбра, че най-добре ще е да си признае. Така и така мислеше да разкаже всичко, просто Патрик я бе изпреварил.