– Да, и знам откъде да започна – каза Патрик и се изправи. – От една синя рокля.
Аника се загледа учудена след него, когато той излезе. За какво говореше, за бога?
Сесилия не се изненада, когато отвори вратата и видя кой стои отвън. Това можеше да се очаква. Фелбака беше малка и накрая тайните винаги излизаха наяве.
– Влез, Луис – каза тя и пристъпи встрани, като устоя на импулса да сложи ръка на корема си.
Бе придобила този навик, след като получи потвърждение, че е бременна.
– Ерик не е тук, надявам се? – попита Луис.
Сесилия долови ясно завалянето на думите и за миг изпита чувство на състрадание. Сега, след като увлечението й бе отминало, тя започваше да разбира какъв ад трябва да е да живееш с Ерик. Сигурно и тя би се обърнала към бутилката, ако беше на мястото на Луис.
– Не, не е тук. Влизай – повтори тя и тръгна към кухнята.
Луис я последва. Бе елегантно облечена, както обикновено, със скъпи дрехи с класическа кройка и дискретни златни бижута. Сесилия се почувства опърпана в домашните си дрехи. Първата й клиентка щеше да дойде в салона чак в един, така че тя си бе позволила да прекара сутринта, мързелувайки вкъщи. Освен това постоянно й беше лошо и не успяваше да поддържа обичайното си темпо.
– Имал е толкова жени. Накрая на човек му писва.
Сесилия се обърна изненадана към Луис. Не очакваше такова въведение. Беше готова по-скоро за гняв и обвинения. Но Луис изглеждаше просто тъжна. Щом седна до нея, Сесилия забеляза пукнатините в елегантната й фасада. Косата й нямаше блясък, а ноктите й бяха нагризани и с олющен лак. Блузата й бе закопчана накриво, а от едната страна излизаше от панталона.
– Казах му да върви по дяволите – каза Сесилия и думите я накараха да се почувства добре.
– Защо? – Луис звучеше апатично.
– Получих от него каквото исках.
– Какво е то?
Луис я гледаше с празен и разсеян поглед. Сесилия внезапно почувства такава благодарност, че се задъха. Никога нямаше да бъде като Луис, беше по-силна от нея. Но може би и Луис е била силна някога. Може би е била изпълнена с очаквания и желание всичко да е наред. Надеждите й вече ги нямаше. Бяха останали само виното и годините, изпълнени с лъжи.
За миг Сесилия си помисли да я излъже или поне да не й каже истината веднага. След време щеше да стане очевидно. Но после осъзна, че трябва да й разкаже. Не можеше да лъже жена, изгубила всичко имащо смисъл.
– Бременна съм. Детето е от Ерик – каза тя и за миг настана тишина. – Заявих му ясно, че желая да ми помага единствено с пари. Заплаших го, че ще ти кажа.
Луис изсумтя. После започна да се смее. Смехът й се засили, ставайки все по-писклив. По лицето й започнаха да се стичат сълзи, а Сесилия я наблюдаваше с интерес. Не беше очаквала и тази реакция. Луис наистина бе пълна с изненади.
– Благодаря – каза Луис, когато смехът й утихна.
– За какво ми благодариш? – учуди се Сесилия.
Винаги бе харесвала Луис. Просто не я харесваше дотолкова, че да не чука мъжа й.
– За ритника в задника. Точно от това имах нужда. Виж ме на какво приличам.
Тя погледна надолу и едва не скъса копчетата на блузата си в настървен опит да ги закопчае както трябва. Пръстите й трепереха.
– Моля – каза Сесилия и не можа да не се позасмее на комичната ситуация. – Какво мислиш да правиш?
– Същото като теб. Да му кажа да върви по дяволите – отговори Луис категорично.
Погледът й вече не беше празен. Чувството, че все още разполага с живота си, надделя над отчаянието.
– Само гледай първо да се погрижиш за финансовото си състояние – каза Сесилия сухо. – Вярно, че бях много хлътнала по Ерик, но знам що за човек е. Би те оставил без пукнат грош, ако го напуснеш. Хората като него не могат да приемат някой да ги зареже.
– Не се притеснявай. Ще се постарая да извлека максимума – каза Луис и напъха вече правилно закопчаната си блуза в панталона.
– Как изглеждам? Разтекъл ли се е гримът ми?
– Малко. Чакай, ще ти помогна.
Сесилия се изправи, взе малко домакинска хартия, намокри я на мивката и застана пред Луис, след което започна внимателно да бърше грима от бузите й. Спря по средата на едно движение, щом усети ръката на Луис върху корема си. В началото двете замълчаха, после Луис прошепна:
– Надявам се да е момче. Момичетата винаги са искали братче.
– Да му се не знае – каза Паула. – Това е едно от най-отвратителните неща, които съм чувала.