– Значи, още са тук? – попита Паула и налапа няколко картофчета.
– Така изглежда. Какво ще кажеш да отидем и да поговорим малко с тях?
Патрик се изправи и погледна Паула нетърпеливо.
– Няма ли първо да им се обадим?
– Не, искам да видя какво ще стане, ако ги сварим неподготвени. Трябва да има причина Кристиан да си върне името на биологическата си майка и никога да не спомене съществуването на приемните си родители, дори пред съпругата си.
– Може би не е живял при тях много дълго?
– Може и така да е, но не ми се вярва... – Патрик се опита да формулира откъде идва силното му усещане, че си струва да тръгнат по тази диря. – Например сменя си името чак когато става на осемнайсет. Защо толкова късно? И защо въобще би носил името на хора, при които не е живял дълго?
– Тук имаш право – каза Паула, но още не звучеше съвсем убедена.
Всъщност знаеше, че скоро ще разберат истината. Още малко и ще открият следващото от липсващите парчета на пъзела, наречен Кристиан Тюдел. Или Кристиан Лисандер.
Ерика се колебаеше, хванала телефона в ръка. Да го направи или не? Но накрая реши, че скоро така и така всичко ще се разчуе. Габи можеше да научи новините и от нея.
– Здрасти, Ерика е.
Затвори очи, когато Габи я заля с обичайните си цветущи фрази, и я прекъсна по средата на излиянието й.
– Кристиан е мъртъв, Габи.
От другата страна на слушалката настъпи мълчание. После Габи си пое рязко дъх.
– Моля? Как? – заекна тя. – Същият човек, който...?
– Не знам.
Ерика отново замижа. Думите бяха ужасяващи и прозвучаха така категорично, когато ги произнесе:
– Намерен е обесен тази сутрин. Полицията не може да каже нищо повече. Не се знае дали го е извършил сам, или е...
Тя не завърши изречението.
– Обесен? – Габи отново се задъха. – Това не може да е вярно!
Ерика помълча малко. Знаеше, че информацията първо трябва да попие, преди да се превърне в реалност. Тя бе изживяла същото, когато Патрик й разказа.
– Ще ти се обадя, ако разбера нещо – каза Ерика. – Но ще съм благодарна, ако медиите останат настрана възможно най-дълго. На семейството му и без това му е достатъчно тежко.
– Естествено, естествено – каза Габи и звучеше като че наистина го мисли. – Но ме дръж в течение на случващото се.
– Обещавам – каза Ерика и затвори.
Знаеше, че дори Габи да се въздържи да се обади на пресата, смъртта на Кристиан скоро ще се превърне в материал за първа страница. Той бе станал звезда за една нощ и вестниците бързо се усетиха, че името му може да продаде допълнителни бройки. Мистериозната му смърт със сигурност щеше да е водещата новина по афишите през следващите дни.
Бедната Сана, бедните деца.
Ерика едва бе успяла да ги погледне, докато беше при тях в дома на леля им. Седяха на пода пред голяма купчина лего. Играеха си безгрижно и щастливо, като спираха само за кратки разправии, типични за братята. Като че напълно се бяха отърсили от вчерашната преживелица. Но може би прикриваха чувствата си? Може би нещо вътре в тях се бе пречупило, но не си личеше на повърхността? А сега баща им го нямаше. Как ще се отрази това на живота им?
Тя седеше неподвижно на дивана и накрая се принуди да ги погледне, видя ги как си играят и обсъждат къде трябва да се постави сирената на линейката. Толкова приличаха на родителите си. Те бяха единственото, останало от Кристиан. Те и книгата. „Русалката“.
Ерика изведнъж почувства силно желание да прочете историята отново и така в известен смисъл да отдаде почит на Кристиан. Погледна към Мая, която още спеше. Заради натоварената сутрин, днес й позволиха да не ходи на детска градина. Ерика погали нежно светлата главичка на детето, облегната на възглавницата. После отиде да вземе книгата, настани се удобно и зачете.
Щяха да погребат Магнус след два дни. След два дни тялото му ще лежи под земята. В дупка в пръстта.
Сия не бе излизала, откакто й съобщиха, че са го намерили. Нямаше да издържи хорските погледи, нямаше да издържи да я гледат със съчувствие, да се чудят какво ли е направил Магнус, за да заслужи това, и да подмятат, че може би сам си е навлякъл бедата.
Знаеше какво се говори. През годините тя самата се бе включвала в клюкарстването. Можеше да твърди, че не е допринесла много, но слушаше, без да възразява.
Няма дим без огън.
Чудя се откъде имат средства за пътуване до Тайланд, сигурно му плащат под масата.