– Не винаги има такава, знаеш го не по-зле от мен – каза Паула и започна да дърпа чекмеджетата едно след друго, ровейки с ръка между дрехите.
– Да, знам, но ако бяхме намерили бележка, сега нямаше да се чудим.
Той изпъна гръб и спря за миг, за да си поеме дъх. Отново усети как сърцето му тупти и избърса потта от челото си.
– Тук май няма нищо, което да заслужава внимание – каза Паула и затвори и последното чекмедже. – Ще тръгваме ли?
Патрик се колебаеше. Не искаше да се предава, но Паула имаше право.
– Да се връщаме в управлението. Ще изчакаме Аника да намери нещо. Може и Йоста и Мартин да са имали повече късмет с Кенет.
– Винаги може да се надяваме – каза Паула, но гласът й звучеше скептично.
Бяха на път към външната врата, когато телефонът на Патрик иззвъня. Той го извади бързо с разтреперани пръсти. Разочарование. Не беше Аника, ами непознат номер.
– Патрик Хедстрьом, полицейско управление Танумсхеде – каза той, като се надяваше, че ще може да приключи бързо с разговора, за да не дава заето, ако го потърси Аника.
Но щом чу кой се обажда, спря на място.
– Здравей, Рагнар.
Паула вече отиваше към колата и той й махна да спре.
– Да? Аха. Да, ние също научихме някои неща... Разбира се, може да го обсъдим, като се видим. Можем да тръгнем веднага. У вас ли ще ни чакаш? Аха. Да, ще го намерим. Значи, ще се видим там. Абсолютно, веднага се качваме в колата. Ще се видим след около четирийсет и пет минути.
Той приключи разговора и погледна Паула.
– Обади се Рагнар Лисандер. Казва, че има да ни разкаже нещо. А също и да ни покаже.
През целия път до Удевала името се въртеше в главата му. Лисандер. Защо беше толкова трудно да се сети къде го е чувал преди? Ернст Лундгрен също изскачаше в мислите му постоянно. По някакъв начин името бе свързано с него. Когато стигнаха до разклонението към Фелбака, взе решение. Зави уверено надясно и излезе от магистралата.
– Какво правиш? – попита Мартин. – Мислех, че отиваме направо в управлението?
– Първо ще посетим дома на един човек.
– Така ли? Кого?
– Ернст Лундгрен.
Йоста превключи на по-ниска предавка и зави наляво.
– Какво ще правим у тях?
Йоста разказа на Мартин какво го мъчи.
– И нямаш представа къде си се натъквал на името?
– Ако имах, нали щях да ти кажа? – изръмжа Йоста.
Подозираше, че според Мартин е остарял и затова забравя.
– Спокойно, спокойно – каза Мартин. – Да отидем при Ернст и да видим дали ще ти помогне да си спомниш. Би било добре, ако за разнообразие вземе че допринесе с нещо позитивно.
– Да, това ще е нещо ново.
Йоста не можа да не се усмихне. И той като другите в управлението нямаше особено високо мнение за компетентността и характера на Ернст. Но в същото време не можеше откровено да го ненавижда, както правеха останалите, с изключение може би на Мелберг. Работиха заедно дълго време и Йоста бе свикнал с него. А и не можеше да отрече, че двамата често се шегуваха и се смееха през годините. Но от друга страна, Ернст често се дънеше. Особено по време на последното разследване, в което участваше, преди да го изритат. Но този път може би щеше да им е от помощ.
– Във всеки случай, изглежда, че си е вкъщи – каза Мартин, когато свиха пред къщата.
– Да – отвърна Йоста и паркира полицейската кола до тази на Ернст.
Бившият им колега отвори вратата, преди да позвънят. Явно ги бе видял през прозореца на кухнята.
– Охо, дошли са гости от далеч – каза той и ги пусна да влязат.
Мартин се огледа. За разлика от Йоста, той никога не бе идвал на гости на Ернст, но не остана впечатлен. Макар собственото му ергенско леговище едно време да не беше особено подредено, все пак никога не бе изглеждало така. В мивката имаше висока купчина мръсни чинии, навсякъде бяха нахвърляни дрехи, а кухненската маса изглеждаше, сякаш никога не е бърсана.
– Нямам много с какво да почерпя – каза Ернст. – Но винаги мога да предложа нещо за пийване.
Той се протегна към бутилка алкохол, която стоеше на кухненската маса.
– Аз карам – каза Йоста.
– Ами ти? Май имаш нужда от нещо за приповдигане на настроението – каза Ернст и подаде бутилката на Мартин, но той отказа.
– Ама че сте добри тамплиери31 – каза той и сам отпи голяма глътка и преглътна. – А така. За какво става въпрос?
31 Става дума за членове на шведското въздържателско движение IOGT-NTO (Международна организация на добрите тамплиери – Национален орден на тамплиерите). – Б. пр.