Той седна на един от кухненските столове и бившите му колеги последваха примера му.
– Чудя се за едно нещо, което не ми дава мира, и мисля, че ти може би ще знаеш отговора – каза Йоста.
– Аха, ето каква била работата.
– Става дума за едно име. Познато ми е и по някакъв начин го свързвам с теб.
– Е, нали работихме заедно няколко години, ти и аз – каза Ернст и прозвуча почти сълзливо.
Това май не му беше първата глътка за деня.
– Така е – каза Йоста и кимна. – А сега имам нужда от помощта ти. Ще бъдеш ли добро момче, или не?
Ернст се замисли за малко. После въздъхна и махна с празната си чаша.
– Окей, shoot.
– Имам ли честната ти дума, че това, което ти кажа, ще си остане между нас?
Йоста впери поглед в Ернст, който кимна неохотно.
– Да, да. Просто питай.
– Разследваме убийството на Магнус Шелнер, за което сигурно си чул да се говори. След известно проучване се натъкнахме на името Лисандер. Не знам защо, но ми звучи страшно познато. И по някаква причина се сещам за теб. Чувал ли си това име?
Ернст се клатеше леко на стола. Около масата настана пълна тишина, докато той мислеше. Мартин и Йоста го зяпаха в очакване.
После на лицето на Ернст цъфна усмивка.
– Лисандер. Чувал съм името, и още как. По дяволите!
Уредиха си среща на единственото място, което Патрик и Паула знаеха в Тролхетан. „Макдоналдс“, точно до моста, там, където ядоха само няколко часа по-рано.
Рагнар Лисандер ги чакаше вътре и Паула седна до него, а Патрик отиде да купи по едно кафе за тримата. Рагнар изглеждаше още по-незабележим, отколкото по-рано в дома си. Дребен, оплешивяващ мъж с бежово палто. Ръката му трепереше леко, когато взе чашата кафе. Изглежда, му беше трудно да ги погледне в очите.
– Искал си да говориш с нас – каза Патрик.
– Ние... не ви разказахме всичко.
Патрик мълчеше. Беше му любопитно как мъжът ще обясни, че са премълчали за съществуването на дъщеря си.
– Разбирате ли, животът невинаги е лесен. Роди ни се дъщеря. Алис. Кристиан беше на около пет години и не му беше леко. Аз трябваше... – Гласът му заглъхна и той отпи глътка кафе, преди да продължи. – Преживяното го е белязало за цял живот. Не знам доколкото сте информирани, но Кристиан е прекарал повече от седмица сам с мъртвата си майка. Тя е имала психическо заболяване и невинаги е можела да се грижи за него, нито за себе си. Накрая е починала в апартамента, а Кристиан не е съобщил на никого. Мислел е, че тя спи.
– Да, знаем за това. Говорихме със социалните и получихме документите, с които разполагаха по случая.
Патрик осъзнаваше колко формално звучи. „Документите“, „случая.“ Но това бе единственият начин да запази професионална дистанция.
– От свръхдоза ли е починала? – попита Паула.
Още не бяха успели да прегледат подробно всички материали.
– Не, тя не се е друсала. Понякога, когато е изпадала в тежък период, е пиела твърде много. Взимала е и лекарства, разбира се. Сърцето й просто не е издържало повече.
– Защо?
Патрик не разбираше съвсем.
– Не се е грижела добре за себе си, прибавете към това и алкохола и лекарствата. Освен това е била много дебела. Тежала е над сто и петдесет килограма.
Нещо се размърда в подсъзнанието на Патрик. Имаше нещо, което не се връзва. Но ще мисли за това по-късно.
– И след това Кристиан е отишъл при вас? – каза Паула.
– Да, после дойде при нас. Ирен бе тази, на която й хрумна идеята за осиновяване. Ние, изглежда, не можехме да имаме деца.
– Но така и не се е стигнало до осиновяване? – попита Патрик.
– Вероятно щяхме да го осиновим, ако Ирен не беше забременяла скоро след това.
– Това всъщност често се случва – каза Паула.
– Да, и докторът така каза. А когато се роди дъщеря ни, Ирен като че загуби всякакъв интерес към Кристиан. – Рагнар Лисандер погледна през прозореца и стисна здраво чашата кафе. – Може би щеше да е по-добре за момчето, ако бяхме направили така, както тя искаше.
– Което е било? – попита Патрик.
– Да го върнем обратно. Тя смяташе, че не е нужно да го задържаме, след като вече си имаме собствено дете. – Той се усмихна криво. – Знам как звучи. Ирен си има своите отличителни черти и понякога се оказваме в малко смахната ситуация. Но невинаги е толкова лоша, колкото изглежда.
Малко смахната? Патрик за малко да се задави. Говореха за жена, която иска да изостави приемното си дете, защото е родила свое, а мъжът срещу него я защитаваше.