Рагнар се сбогува с Алис и докато вървяха по коридора, Патрик му разказа за мъжа, който е отговарял за пощата на Кристиан. Седнаха в голяма, светла стая, която изпълняваше функциите на столова и кафетерия. Помещението беше безлично и също като в стаята на Алис, на големите палмови растения им липсваха вода и грижи. Всички маси бяха празни.
– Тя плачеше много като малка – каза Рагнар и прокара ръка по покривката с пастелен цвят. – Вероятно колики. Ирен започна да губи интерес към Кристиан още по време на бременността, а когато Алис се роди, трябваше да й се отделя толкова време, че за него не остана нищо. А той имаше крехка психика още отпреди това.
– Ами ти? – каза Патрик и по изражението на Рагнар разбра, че е повдигнал много чувствителна тема.
– Аз? – Рагнар спря да движи ръката си по масата. – Аз си затварях очите, отказвах да гледам. Винаги Ирен е вземала решенията. А аз я оставях да го прави. Така беше по-просто.
– Значи, Кристиан не е харесвал сестра си? – попита Патрик.
– Често седеше и я наблюдаваше, докато тя лежи в люлката. Виждах мрака в погледа му, но никога не съм вярвал, че... Трябваше да отида и да отворя, когато се позвъни на вратата. – Рагнар звучеше отнесено и се взираше някъде зад тях. – Нямаше ме само няколко минути.
Паула отвори уста, за да пита нещо, но се отказа. Нека им разкаже историята както може. Личеше си, че му е трудно да изговаря думите. Тялото му бе напрегнато, а раменете вдигнати високо.
– Ирен беше легнала да си почине за малко и за разнообразие аз трябваше да се грижа за Алис. Иначе майка й никога не я изпускаше от поглед. Алис беше толкова сладка, въпреки че много ревеше. Ирен се държеше, като че са й подарили нова кукла, с която да си играе. Кукла, която не даваше на никой друг.
Отново настана кратко мълчание и Патрик се напрегна, за да не подкани мъжа да говори.
– Нямаше ме само няколко минути... – повтори той.
Запъна се, сякаш не можеше да продължи. Като че бе невъзможно останалата част от историята да се изрази с думи.
– Къде се намираше Кристиан тогава? – попита Патрик спокойно, за да му помогне.
– В банята. С Алис. Исках да я изкъпя. Имахме от онези седалки, в които можеш да поставиш бебето, за да са ти свободни ръцете. Сложих я във ваната и пуснах водата, после настаних Алис в седалката.
Паула кимна. Вкъщи имаха подобно хитро изобретение за Лео.
– Когато се върнах обратно в банята, Алис... лежеше неподвижно. Главата й беше потопена под водата. Очите й... бяха отворени, широко отворени.
Рагнар се заклати леко на стола. Изглеждаше така, сякаш опитваше сам да се застави да продължи, да се изправи лице в лице срещу спомена.
– Кристиан просто седеше, облегнат на ваната, и я гледаше. – Рагнар вторачи поглед в Паула и Патрик, като че се беше завърнал в настоящето. – Стоеше неподвижно и се усмихваше.
– Но ти я спаси?
Патрик усети как настръхва.
– Да, спасих я. Възстанових дишането й. И видях... – Той отново се прокашля. – Видях разочарование в очите на Кристиан.
– Каза ли на Ирен?
– Не, не бих... Никога!
– Кристиан е опитал да удави малката си сестра, а ти не си казал нищо на жена си?
Паула го гледаше невярващо.
– Имах чувството, че му дължа нещо заради всичко, през което е преминал. Ако разкажех на Ирен, тя моментално щеше да го изхвърли. Той не би могъл да преживее това. А и вредата вече беше нанесена. – Гласът на Рагнар прозвуча умолително. – Тогава още не знаех колко е сериозно. Но независимо от това, нямаше как да променя каквото и да било. Отпращането на Кристиан нямаше да оправи нищо.
– И си се преструвал, че нищо не се е случило? – каза Патрик.
Рагнар въздъхна и се сви още повече.
– Да, преструвах се, че не е станало нищо. Но повече никога не ги оставих сами заедно. Никога.
– Той направи ли нов опит?
Паула беше пребледняла.
– Не, не мисля. Кристиан изглеждаше някак си доволен. Алис вече не ревеше толкова. Лежеше спокойно и не изискваше толкова внимание.
– Кога забелязахте, че нещо не е наред? – попита Патрик.
– Стана постепенно. Научаваше нови неща по-бавно от другите деца. Когато най-накрая накарах Ирен да го осъзнае и се консултирахме с лекар... се установи, че страда от някакво увреждане на мозъка, което най-вероятно означава, че до края на живота си ще остане на интелектуалното ниво на дете.