Мелберг се огледа, очевидно очаквайки аплодисменти. Но около масата цареше изумена тишина. А най-изумена от всички беше Паула. Решението на Мелберг беше нещо ново за нея, но колкото повече го осмисляше, толкова по-добра й се струваше идеята. Йоана ще може отново да почне да работи, а самата Паула да комбинира работата с родителския отпуск. А и не можеше да отрече, че Мелберг се грижи добре за Лео. Засега се беше показал като отлична бавачка, може би с изключение на залепените с тиксо пелени.
Щом първоначалната му изненада отмина, Патрик нямаше как да не одобри плана на Мелберг. От чисто практическа гледна точка това означаваше, че времето, което шефът му прекарва в управлението, ще намалее наполовина. Което определено беше добре дошло.
– Поздравления за инициативата, Мелберг. Жалко, че не са повече хората, които мислят като теб – каза Патрик натъртено. – А сега нека се върнем към разследването. Днес се случиха доста неща.
Той разказа на останалите за пътуването до Тролхетан, което предприеха с Паула, за разговора им с Рагнар Лисандер и за посещението при Алис.
– И няма съмнение, че тя е невинна? – попита Йоста.
– Няма. Говорих с персонала и те потвърдиха, че умственото й развитие е като на дете.
– Представете си, да живееш с мисълта, че си причинил това на сестра си – каза Аника.
– Да, а и едва ли му е ставало по-добре от факта, че тя очевидно го обожава – съгласи се Паула. – Било е тежко бреме. Ако е осъзнавал какво е сторил.
– Ние също имаме какво да разкажем. – Йоста се покашля и хвърли поглед към Мартин. – Струваше ми се, че съм чувал името Лисандер, само че не се сещах къде. Пък и не бях сто процента сигурен. Вече не мога да разчитам напълно на старата вършачка – каза той и посочи главата си.
– Но? – намеси се Патрик нетърпеливо.
Йоста отново погледна към Мартин.
– Ами на връщане от посещението при Кенет Бенгтсон, който, между другото, твърди категорично, че не знае нищо и никога не е чувал името Лисандер, аз се зачудих защо асоциирам Ернст с цялата работа. Така че отидохме до тях.
– Ходили сте до дома на Ернст? – попита Патрик. – Защо?
– Чакай да чуеш какво ще каже Йоста – каза Мартин и Патрик млъкна.
– Ами обясних му какво се върти в главата ми. И Ернст се сети.
– Какво се е сетил? – Патрик се наведе напред.
– Къде съм чувал името Лисандер – отговори Йоста. – Те живяха тук известно време.
– Кои те? – обърка се Патрик.
– Семейство Лисандер, Ирен и Рагнар. С децата си, Кристиан и Алис.
– Но това е невъзможно – каза Патрик и поклати глава. – Защо тогава никой не познава Кристиан? Не може да е вярно.
– О, да, вярно е – каза Мартин. – Кристиан очевидно се е метнал на биологичната си майка. Като млад е бил със сериозно наднормено тегло. Махни шейсет килограма, добави двайсет години и чифт очила и трудно ще повярваш, че става дума за същия човек.
– Ернст откъде е познавал семейството? Ти откъде ги познаваше? – попита Патрик.
– Ернст беше хлътнал по Ирен. Очевидно са се заиграли малко на някакво парти и оттогава Ернст при всяка възможност настояваше да минем с колата покрай къщата й. Навъртяхме доста курсове покрай дома на семейство Лисандер.
– Къде са живели тогава? – попита Паула.
– В една от къщите до бреговата охрана.
– При Бадхолмен? – попита Патрик.
– Да, съвсем близо. Първоначално къщата била на майката на Ирен. Чувал съм, че била същинска вещица. С дъщеря й не поддържали връзка от дълги години, но когато умряла, Ирен наследила къщата и семейството се преместило тук.
– Ернст знае ли защо са се махнали от Фелбака? – намеси се Паула.
– Не, няма представа. Но, изглежда, се е случило много набързо.
– Значи, Рагнар все пак не ни е разказал всичко – отбеляза Патрик.
Започваше да му писва от всички, които пазеха тайните си и отказваха да кажат истината. Ако всички им сътрудничеха, вероятно щяха да са разрешили случая отдавна.
– Добра работа – каза той и кимна на Йоста и Мартин. – Пак ще си поговоря с Рагнар Лисандер. Трябва да има причина да не спомене, че са живели във Фелбака. Сигурно е бил наясно, че е въпрос на време да научим.
– Но това не отговаря на въпроса коя е жената, която търсим. Остава да е някоя от времето, когато Кристиан е живял в Гьотеборг. От годините след като Кристиан напуска дома си и преди връщането му във Фелбака със Сана.