Мартин мислеше на глас.
– Чудя се защо ли се е върнал тук? – вметна Аника.
– Трябва да узнаем повече за пребиваването на Кристиан в Гьотеборг – кимна Патрик. – Дотук открихме само три жени, които са фигурирали в живота му: Ирен, Алис и биологичната му майка.
– Не може ли да е била Ирен? – предположи Мартин. – Тя има причина да отмъсти на Кристиан, като се има предвид какво е сторил на Алис.
Патрик помълча малко, но след това поклати бавно глава.
– Аз също си мислех за нея и все още не можем да я изключим. Но не ми се вярва. Според Рагнар тя така и не е разбрала какво се е случило. А и дори да знае, какъв мотив има да се нахвърли на Магнус и останалите?
Той си припомни неприятната жена и посещението им във вилата в Тролхетан. Чу отново презрителните й реплики за Кристиан и майка му. И изведнъж го споходи една мисъл. Това беше, това глождеше подсъзнанието му, когато се срещнаха с Рагнар за втори път. Ето какво не се връзваше. Патрик извади мобилния си телефон и въведе бързо номера. Всички около масата го гледаха учудено, но той вдигна пръст, давайки им знак да мълчат.
– Здравей, Патрик Хедстрьом се обажда. Всъщност търся Сана. Окей, разбирам. Но може ли да отидеш и да я питаш нещо? Важно е. Питай я дали синята рокля би й станала. Да, знам, че звучи странно. Но много ще ми помогнеш, ако я попиташ. Благодаря.
Патрик зачака и след минута сестрата на Сана се върна на телефона.
– Аха? Окей. Хубаво. Благодаря много. Поздрави Сана. – Патрик затвори със замислено изражение на лицето. – Синята рокля е с размера на Сана.
– И? – попита Мартин, говорейки от името на всички.
– Малко е странно, като се има предвид, че майката на Кристиан е тежала сто и петдесет килограма. Роклята трябва да е принадлежала на друга жена. Кристиан е излъгал Сана, че е била на майка му.
– Не може ли да е на Алис? – каза Паула.
– Може. Но не ми се вярва. В живота на Кристиан е имало друга жена.
Ерика погледна към часовника си. Работният ден на Патрик явно бе дълъг. Не го беше чувала, откакто бе излязъл, а не искаше да му звъни и да го притеснява. В управлението сигурно цареше хаос след смъртта на Кристиан. Патрик ще се прибере, когато може.
Надяваше се, че вече не й се сърди. Никога преди не й се беше ядосвал истински, а последното, което искаше, бе да го разочарова или разстрои.
Ерика погали корема си. Струваше й се, че се уголемява неконтролируемо, и понякога изпитваше толкова силна тревога от това, което предстои да се случи, че не можеше да диша. В същото време копнееше да види близнаците. Чувствата й бяха много и смесени. Щастие и притеснение, паника и очакване. Всичко това разбъркано.
И Ана сигурно се чувстваше така. Ерика изпитваше угризения, че не се държи достатъчно отзивчиво със сестра си, която минаваше през същото като нея. Беше твърде заета със собственото си състояние. След всичко случило се с Лукас, бившия мъж на Ана и баща на двете й деца, в нея сигурно кипяха всякакви чувства, сега, когато отново е бременна. От друг мъж. Ерика се засрами от това, колко егоистична е била. Говореше само за себе си, за собствената си тревога. Утре сутринта ще се обади на Ана и ще й предложи да излязат на кафе или разходка. Тогава ще имат време да си поговорят подобаващо.
Мая влезе и се покатери в скута й. Изглеждаше изморена, въпреки че беше едва шест часът, два часа преди времето за лягане.
– Тате? – каза Мая и допря буза до корема на Ерика.
– Татко скоро ще се прибере – отговори Ерика. – Но ние двете вече огладняхме, затова мисля да приготвя някаква вечеря. Какво ще кажеш, миличка? Ще вечеряме ли по момичешки?
Мая кимна.
– Макарони с наденица? С много кетчуп?
Мая отново кимна. Мама наистина знаеше какво се сервира на момичешка вечеря.
– Как върви? – попита Патрик и придърпа стола си близо до този на Аника.
Навън бе тъмно като в рог и всички трябваше отдавна да са се прибрали, но никой не поглеждаше към външната врата. Освен Мелберг, който си тръгна, подсвирквайки си, преди петнайсет минути.
– Започваме с публичните регистри. Но се съмнявам, че ще намерим нещо. Вече ги прегледах, когато проучвах миналото му, и не ми се вярва да съм пропуснала нещо. – Аника говореше извинително и Патрик сложи ръка на рамото й.
– Знам, че си самата точност. Но понякога човек не вижда това, което е пред очите му. Ако прегледаме регистрите заедно, може да забележим нещо, което по-рано ни е убягнало. Вярвам, че Кристиан е живял с някоя жена в Гьотеборг, или поне е имал връзка. Може да попаднем на нещо, което да ни помогне да установим прав ли съм.