Въпреки че му бе неочаквано трудно да каже сбогом, Ерик знаеше, че скоро ще свикне с новата обстановка. Просто трябваше да вземе пример от Поснер32. Той живееше в чужбина години наред и, изглежда, не страдаше много от това, че е изоставил детето си. Освен това момичетата скоро щяха да са големи. Нямаха нужда от него.
32 Юаким Поснер (Joachim Posener), шведски финансист и адвокат, който отказва да се върне в Швеция, след като през 1997 г. се оказва един от замесените в незаконна финансова сделка. – Б. пр.
– Какво е това бизнес пътуване? – попита Луис.
Нещо в тона й му направи впечатление. Тя нали не знаеше? Ерик отхвърли мисълта. Дори и да подозира нещо, Луис няма какво да направи.
– Среща с нов доставчик – каза той и разклати ключовете от колата, които държеше в ръка.
Всъщност постъпваше много джентълменски. Смяташе да вземе по-малката кола и да остави мерцедеса на Луис. А парите, които остави в сметката, щяха да й стигнат да плаща собствените си разходи и тези на момичетата, включително ипотеката на къщата, за година напред. Така че жена му имаше предостатъчно време да измисли какво да прави.
Ерик се поизправи. Наистина нямаше причина да се чувства като задник. Не беше негова грижа, ако някой пострадаше покрай това, което смяташе да предприеме. Все пак именно неговият живот бе в опасност и той не можеше просто да седи и да чака миналото да го настигне.
– Връщам се вдругиден – каза той и кимна на Луис.
Отдавна не я прегръщаше или целуваше на заминаване.
– Връщай се, когато искаш – каза тя и сви рамене.
Отново му се стори, че Луис се държи необичайно. Но сигурно си въобразяваше. А вдругиден, когато тя ще очаква Ерик да се прибере, той вече ще е на сигурно място.
– Чао – каза той и й обърна гръб.
– Чао – отвърна Луис.
Когато влезе в колата и потегли, за последен път погледна в огледалото. После пусна радиото и си затананика. Вече беше на път.
Ерика погледна Патрик изплашено, когато той влезе през вратата. Мая вече спеше, а тя самата седеше на дивана с чаша чай.
– Тежък ден? – попита тя предпазливо и отиде да го прегърне.
Патрик зарови лице във врата й и известно време не помръдна.
– Имам нужда от чаша вино.
Той се отправи към кухнята и Ерика се върна на дивана. Чу се дрънчеше на чаши и звука от тапа, извадена от бутилка. Тя си припомни колко приятна можеше да бъде една чаша вино, но трябваше да се задоволи с чая си. Това е един от големите недостатъци да си бременна, а след това и да кърмиш – не можеш да изпиеш дори една чаша червено вино. Но от време на време отпиваше съвсем малка глътка от чашата на Патрик и това й стигаше.
– Колко е хубаво човек да си е вкъщи – каза Патрик, въздъхна силно и седна до нея.
Прегърна я през рамо и качи крака на масичката.
– И аз много се радвам, че си тук – каза Ерика и се притисна плътно до него.
Помълчаха няколко минути. Патрик отпиваше от виното.
– Кристиан има сестра – каза накрая.
Ерика подскочи.
– Сестра? За пръв път чувам за такова нещо. Та той нали казваше, че няма семейство.
– Оказа се, че не е точно така. Сигурно ще съжалявам, че ти казвам тези неща, но съм адски уморен. Днешните случки не спират да се въртят в главата ми и трябва да поговоря с някого. Но си остава между нас. Окей?
Той я погледна строго.
– Обещавам. Сега разказвай.
И Патрик повтори всичко, което беше научил. Двамата седяха в мрака на всекидневната, осветявана единствено от телевизора. Ерика мълчеше и слушаше, но ахна, когато Патрик й разказа как Алис е получила мозъчното увреждане и как Кристиан е живял с тази тайна, докато Рагнар го е пазел и наблюдавал. След като й каза всичко за Алис, за лишеното от любов и грижи детство на Кристиан и за това как е напуснал семейство Лисандер, Ерика поклати глава.
– Бедният Кристиан.
– Историята не свършва тук.
– Какво имаш предвид? – попита Ерика и изпъшка, тъй като получи здрав ритник, който притисна дробовете й.
Близнаците се бяха разиграли тази вечер.
– Кристиан е срещнал една жена, докато е учил в Гьотеборг. Мария. Тя имала малък син, който по онова време бил почти новороден. Не е поддържала връзка с бащата. Двамата с Кристиан много скоро се преместили да живеят заедно, в апартамент в Партиле33. Момчето, Емил, станало като син на Кристиан. Изглежда, са си живели доста добре.
33 Малък град, предградие на Гьотеборг. – Б. пр.
– Какво се е случило?
Ерика всъщност не бе сигурна дали иска да знае. Може би беше по-лесно да запуши уши за тежките и натоварващи неща. Но все пак зададе въпроса.