Усети как сладоледът се стича, първо по фунийката, а после и по ръката му. Трябваше да мине покрай тях. Опита се да гледа право пред себе си, към морето. Да не обръща внимание на погледите им, нито на сърцето си, което биеше все по-учестено. Направи крачка напред, после още една. След което усети как пада. Ерик беше протегнал крака си, докато той минаваше покрай него. В последния момент успя да вдигне ръце, за да се предпази. Дланите го заболяха от силата на сблъсъка. Сладоледът полетя встрани и падна на асфалта, в чакъла и мръсотията.
– Опа – каза Ерик.
Кенет се засмя нервно, но Магнус погледна Ерик укорително.
– Това беше ненужно, не смяташ ли?
Ерик, изглежда, не му обърна внимание. Очите му светеха.
– Не ти трябва още сладолед.
Той бавно се изправи. Ръцете го боляха, в дланите му се бяха набили ситни камъчета. Изтупа се и се отдалечи, куцайки. Вървеше колкото може по-бързо, а смехът на Ерик звънтеше в ушите му.
Алис го чакаше малко встрани. Не й обърна внимание и просто я подмина. С периферното си зрение видя как тя подтичва след него, но той спря да си поеме дъх чак когато наближиха къщата си.
– Ето, Кристиан. Вземи моя сладолед. Ягодов е.
Погледна протегнатата й ръка и ягодовия сладолед, който Алис така страстно обичаше. В този миг осъзна в пълна степен какво й е причинил. Гласовете закрещяха. Главата му щеше да се пръсне. Падна на колене, притиснал ръце към ушите си. Трябваше да спрат, трябваше да ги накара да млъкнат. Тогава усети ръцете на Алис около себе си и изведнъж всичко утихна.
22
Цяла нощ спа като пребит, но въпреки това не се чувстваше отпочинал.
– Скъпа?
Никакъв отговор. Той погледна часовника и изруга наум. Осем и половина. Трябваше да побърза, днес имаха много работа.
– Ерика?
Патрик слезе на долния етаж, но от съпругата му и от дъщеря му нямаше и следа. В кухнята имаше кана кафе, а на масата лежеше бележка с почерка на Ерика.
Скъпи, оставих Мая в детската градина. Мислех си за това, което ми разказа снощи, и трябва да проверя нещо. Ще ти се обадя веднага, щом науча повече. Би ли могъл да проучиш две неща?
1. Кристиан наричал ли е Алис с някакво умалително име?
2. От какво психическо заболяване е страдала биологичната майка на Кристиан?
Сега пък какво й е щукнало? Трябваше да се досети, че Ерика няма да може да остави нещата така. Грабна телефона, който беше на масата, и позвъни на мобилния й. След няколко сигнала се включи гласовата поща. Патрик се опита да запази спокойствие, в момента нямаше какво да направи. Трябваше да тръгва за работа възможно най-бързо, а и нямаше представа къде е Ерика.
Обаче въпросите в бележката събудиха любопитството му. Дали е надушила нещо? Ерика е умна, не можеше да го отрече. Нерядко се случваше да забележи нещо, което той пропускаше. Искаше му се само да не хуква нанякъде сама по този начин.
Изпи едно кафе на крак и след кратко колебание напълни и чашата за кола, която Ерика му купи за Коледа.
Днес се нуждаеше от кофеин и първото, което направи, щом пристигна в управлението, беше да влезе в кухнята и да изпие третата си чаша за деня.
– Какъв е планът за днес? – попита Мартин, след като едва не се сблъскаха в коридора.
– Трябва да прегледаме всички материали за убийството на партньорката на Кристиан и детето й. Сега ще звънна в Гьотеборг и ще видя как можем да получим документите. Сигурно ще помоля да ни ги пратят по куриер, което означава, че ще трябва някак да прикрия разходите, за да не ги види Мелберг. После трябва да питаме Рюд дали са получили резултати от НЛК34 за парцала и кутията боя в мазето на Кристиан. Сигурно още не са готови, но не пречи да ги притиснем малко. Можеш ли да се захванеш с това?
34 Национална лаборатория по криминалистика. – Б. пр.
– Разбира се, ще се заема. Нещо друго?
– Не точно сега – каза Патрик. – Първо трябва да говоря с Рагнар Лисандер за едно нещо, но ще ви кажа, когато разполагам с повече информация.
– Окей, като има нещо, само кажи.
Патрик влезе в кабинета си. Направо невероятно колко беше изморен. Днес дори кофеинът не го хващаше. Пое си дъх, за да събере сила, след което позвъни на приемния баща на Кристиан.