Запали колата и подкара към Удевала. Погледна телефона си и откри, че има два пропуснати разговора от Патрик. Той можеше да почака.
Тя позвъни веднага щом банката отвори. Ерик винаги я подценяваше. Биваше я да подлъгва хората и да изкопчва информация. Освен това имаше всички необходими данни, за да зададе правилните въпроси – номерата на сметката и на фирмата. Разполагаше и с ефектен, настоятелен глас, благодарение на който служителят в банката изобщо не постави под съмнение правото й да поиска такава информация.
Щом Луис затвори, тя остана седнала до кухненската маса. Парите ги нямаше. Е, повечето. Ерик бе проявил щедростта да й остави малко, за да може да се оправя сама за известно време. Но с изключение на това, сметките бяха изпразнени, както личните, така и фирмените.
Връхлетя я първичната сила на гнева. Не възнамеряваше да остави да му се размине. Ерик беше глупак и смяташе и нея за също толкова тъпа. Беше запазил билет на собственото си име и на Луис не й трябваха много разговори по телефона, за да научи с кой полет ще лети и къде отива.
Тя се изправи и извади чаша вино от хладилника, постави я под канелката, завъртя и видя как чудната червена течност потича надолу. Днес имаше нужда от виното повече от всякога. Приближи чашата до устата си, но спря, щом мирисът достигна до ноздрите й. Моментът не беше подходящ. Изненада се, че изобщо й хрумва такава мисъл, защото през последните години моментът за чаша вино винаги бе подходящ. Но не и сега. Сега трябваше да бъде силна и с ясен разсъдък. Трябваше да действа решително.
Разполагаше с нужната информация, можеше да посочи с магическата си пръчица и да накара всичко да направи „пуф“, точно като Маджика де Спел35. Луис първо само се позасмя, но реакцията й бързо прерасна в гръмогласен смях. Смееше се, докато оставяше чашата на мивката, и продължи да се смее, когато видя отражението си в лъскавата врата на хладилника. Отново бе поела контрол над живота си. И скоро всичко щеше да направи „пуф“.
35 Магьосница, героиня от анимационната вселена на Скрудж Макдък, създадена от Дисни. – Б. пр.
Уредиха всичко. Пратката с материалите от разследването пътуваше от Гьотеборг. Би трябвало Патрик да ликува, но щастието все още не желаеше да го навести. Продължаваше да не може да се свърже с Ерика, а го притесняваше мисълта, че въпреки напредналата си бременност тя тича наляво-надясно и се занимава с бог знае какво. Знаеше, че Ерика може да се грижи за себе си, и то по-добре от повечето хора. Това бе една от многото причини да я обича. Но не можеше да не се притеснява.
– Ще пристигнат след половин час! – провикна се Аника, която поръча куриерската пратка.
– Екстра! – викна Патрик в отговор.
После се изправи, взе якето си и измърмори нещо неясно на Аника, докато минаваше покрай нея на излизане. Навън го посрещна режещ вятър и той притича до близкия супермаркет. Беше го яд на самия себе си. Трябваше да направи това по-рано, но то не се вписваше в праволинейния полицейски свят. Ако бъде напълно честен, мисълта дори не му бе хрумнала. Не и преди да разбере как Кристиан е наричал сестра си. Русалката.
Книгите се намираха на първия етаж на супермаркета. Патрик се огледа набързо. Заглавията от местни автори бяха изложени на видимо място и той се усмихна, когато видя голям стенд с книгите на Ерика, както и постер с неин портрет в цял ръст.
– Какъв ужас, да приключи по този начин – каза касиерката, докато Патрик плащаше за книгата.
Той само кимна, не беше в настроение за празни приказки.
Когато излезе навън, пъхна книгата в якето си и се затича обратно към управлението. Аника го изгледа, като влезе, но не каза нищо. Патрик затвори вратата на кабинета си, седна зад бюрото и опита да се настани удобно. След това разтвори книгата и зачете. В действителност имаше куп неща за вършене, както ежедневни задачи, така и полицейска работа. Но нещо му говореше, че това е важно. Така че за първи път през кариерата си Патрик Хедстрьом седна да чете книга в работно време.
Не знаеше точно кога ще го изпишат, но нямаше значение. Можеше да остане тук или да се прибере вкъщи. Тя ще го намери където и да отиде.
Може би все пак е по-добре да го завари вкъщи, където все още се усещаше присъствието на Лисбет. А и имаше няколко неща, които искаше да уреди. Погребението на жена си например. Церемонията ще бъде само за най-близките. Без тъмни дрехи и тъжна музика. А Лисбет ще носи жълтия си шал. Тя специално бе настояла за това приживе.