– Искаш ли? – каза Ерик и му подаде цигара.
Кристиан поклати глава. Продължаваше да очаква катастрофата. Очакваше и тримата да му се нахвърлят или каквото и да е, но не и тази... благосклонност.
– Сядай – каза Ерик и потупа дървения под с ръка.
Той седна като на сън. Всичко му се струваше нереално. Беше си го мислил толкова много пъти, представяше си същата ситуация. А сега тя наистина се случваше. Седеше заедно с тях.
– Какво ще правиш довечера? – попита Ерик и размени погледи с Кенет и Магнус.
– Нищо особено. Защо?
– Мислим да си устроим парти тук. Частно събиране, така да се каже.
Ерик се засмя.
– Аха – каза Кристиан и се размърда леко, за да седне по-удобно.
– Искаш ли да дойдеш?
– Аз? – попита Кристиан.
Не беше сигурен дали е чул правилно.
– Да, ти. Но ти трябва пропуск – каза Ерик и отново се спогледа с Магнус и Кенет.
Значи, имаше уловка. Какво унижение му бяха замислили този път?
– Какъв пропуск? – каза той, макар да знаеше, че не бива да пита.
Другите зашепнаха помежду си. Накрая Ерик се обърна към Кристиан и каза предизвикателно:
– Бутилка уиски.
Ха, само това. Обля го вълна на облекчение. Като нищо можеше да свие някоя бутилка от къщи.
– Добре, няма проблеми. Кога да дойда?
Ерик направи две дръпки, преди да отговори. Изглеждаше изтънчен с цигарата в ръка. Възрастен.
– Трябва да сме сигурни, че никой няма да ни досажда. Така че след полунощ. Да кажем дванайсет и половина?
Кристиан усети как кима прекалено ентусиазирано.
– Окей, дванайсет и половина. Ще дойда.
– Хубаво – каза Ерик сдържано.
Кристиан си тръгна с бърза крачка. Отдавна не бе чувствал краката си толкова леки. Може би късметът му ще се обърне и най-накрая ще го приемат като един от тях.
Остатъкът от деня вървеше бавно. Накрая стана време за лягане, но той не смееше да мигне от страх да не се успи. Лежеше буден и гледаше стрелките на часовника, които бавно се придвижваха към полунощ. В дванайсет и петнайсет стана и се облече, внимавайки да не вдигне шум. Промъкна се до долния етаж и отиде до шкафа с минибара. Там имаше няколко бутилки уиски и той хвана най-пълната. Тя издрънча, докато я вадеше, и за миг Кристиан застина. Но, изглежда, звукът не бе събудил никого.
Когато наближи Бадхолмен, чу момчетата от разстояние. Звучаха така, сякаш вече са прекарали известно време там, сякаш партито бе започнало без него. За секунда обмисли дали да не се върне обратно. Да извърви краткото разстояние до къщи, да се шмугне вътре, да остави бутилката на място и да си легне. Но после чу смеха на Ерик и му се прииска да се смее заедно с него, да бъде един от тези, с които Ерик си разменя погледи. Затова продължи да върви, стиснал здраво бутилката уиски под мишница.
– Я вижте – каза Ерик завалено и посочи към Кристиан. – Ето го краля на празненството.
Той се захили и Кенет и Магнус се присъединиха към него. Магнус, изглежда, беше пийнал най-много, клатеше се наляво-надясно и му беше трудно да фокусира.
– Носиш ли пропуска?
Ерик му махна да се приближи. Кристиан, застанал нащрек, му подаде бутилката. Сега ли ще го унижат? Ще го прогонят ли, след като получиха каквото искат?
Но нищо не се случи. Ерик просто отвинти капачката, отпи стабилна глътка и даде бутилката на Кристиан. Той зяпна. Искаше му се, но не знаеше смее ли. Ерик го подкани и Кристиан разбра, че ако иска да бъде един от тях, трябва да направи каквото му казват. Седна на пода с бутилката в ръка и я допря до устата си. И за малко да се задави, когато в гърлото му се стече твърде голяма глътка уиски.
– Как е, пич?
Ерик го потупа по гърба, смеейки се.
– Добре – каза той и отпи още една глътка, за да го докаже.
Завъртяха бутилката няколко пъти помежду си и Кристиан започна да усеща как в тялото му се разлива приятна топлина. Притеснението му утихна. Уискито прогони всичко, което го държеше буден нощем през последните месеци. Очите. Миризмата на разлагаща се плът. Отпи още веднъж.
Магнус лежеше по гръб и гледаше към звездното небе. Кенет не говореше много. Просто се съгласяваше възхитено с всичко, което казваше Ерик. Но на Кристиан му харесваше да седи с тях. Беше някой, беше част от компанията.