– Кристиан? – чу се глас откъм входа.
Той се обърна. Какво правеше тя тук? Защо трябваше да се появи и да развали всичко? Старият гняв се пробуди в него.
– Махай се – изръмжа той и видя как лицето й се сви.
– Кристиан? – повтори тя, а в гласа й напираше плач.
Той се изправи, за да отиде и да я изгони, но Ерик го хвана за ръката.
– Остави я – каза той и Кристиан го погледна учудено.
Но седна. Подчини се.
– Ела!
Ерик направи знак на Алис да се приближи. Тя погледна Кристиан въпросително, но той само сви рамене.
– Седни – каза Ерик. – Правим си парти.
– Парти! – повтори Алис и грейна.
– Какъв късмет, че дойде, хубаво е наоколо да има и някое сладко момиче.
Ерик я прегърна и погали кичур от тъмната й коса. Алис се засмя. Харесваше й да й казват, че е сладка.
– Ето. Ако искаш да участваш в партито, трябва да пиеш.
Той взе бутилката от Кенет, който тъкмо се канеше да отпие, и я даде на Алис. Тя отново потърси с поглед одобрението на Кристиан, но него не го интересуваше какво прави тя. Щом иска да върви след него, трябва да играе играта.
Алис се закашля и Ерик я погали по гърба.
– Така, така, добро момиче. Няма страшно, свиква се. Просто трябва да опиташ пак.
Тя надигна колебливо бутилката и отпи още веднъж. Този път мина по-добре.
– Браво. Такива момичета харесвам. Които са сладки и могат да пият уиски – каза Ерик с усмивка, от която стомахът на Кристиан се сви.
Усети, че иска да хване Алис за ръката и да я отведе вкъщи. Но Кенет седна до него, прегърна го през раменете и зафъфли:
– Мамка му, Кристиан, виж ни само, седнали сме да пием заедно с теб и сестра ти. Не си си представял такова нещо, а? Но си знаехме, че под сланината се крие адски готин пич.
Кенет го сръчка с пръст в корема и Кристиан не беше сигурен дали да приеме думите му като комплимент, или не.
– Голяма е сладурана сестра ти – каза Ерик и се намести още по-близо до Алис.
Помогна й пак да вдигне бутилката и изля още няколко глътки в гърлото й. Очите й блестяха и тя се усмихна широко.
Изведнъж Кристиан почувства как всичко пред очите му започва да се върти. Целият Бадхолмен се люлееше, въртеше се в кръг като земното кълбо. Кристиан се засмя, легна по гръб до Магнус и се загледа в звездите, които се носеха по небето.
Алис издаде звук, който го накара да се изправи. Беше му малко трудно да задържи погледа си в една точка, но все пак видя Ерик и Алис. И му се стори, че Ерик е пъхнал ръка под пуловера й. Но не беше сигурен, всичко се въртеше толкова силно. Легна обратно на земята.
– Шт... – чу се гласът на Ерик, последван от същото изскимтяване от Алис.
Кристиан се завъртя настрана и облегна глава на протегната си ръка. Загледа се в Ерик и сестра си. Пуловерът й го нямаше. Гърдите й бяха малки и перфектни. Това беше първата му мисъл. Че гърдите й са перфектни. Никога преди не ги беше виждал.
– Няма страшно. Само ще те докосна леко...
Ерик започна да мачка гърдите й с ръка, дишайки тежко. Кенет зяпаше голото тяло на Алис.
– Ела да пипнеш – кимна му Ерик.
Кристиан видя, че Алис е изплашена и се опитва да предпази гърдите си с ръце. Но главата му тежеше, не можеше да я вдигне.
Кенет седна до Алис. Ерик му даде знак, той вдигна ръка и заопипва лявата й гърда. Първоначално я стискаше предпазливо, после все по-силно и Кристиан видя как шортите му се издуват.
– Чудя се дали и останалото е толкова хубаво – измърмори Ерик. – Какво ще кажеш, Алис? И путката ти ли е хубава колкото циците?
Очите й бяха големи и изплашени. Но сякаш не знаеше как да се съпротивлява. Безсилна, тя остави Ерик да смъкне гащите й. Той не свали полата й, само я вдигна, за да покаже на Кенет.
– Как мислиш? Едва ли някой е бил тук преди.
Разтвори коленете й и Алис се подчини вдървено, неспособна да възрази.
– Мамка му, скивай каква красота. Магнус, събуди се! Изпускаш.
Магнус само изстена нещо нечленоразделно.
Кристиан усети как стомахът му се свива още повече. Това беше нередно. Видя, че Алис е вперила поглед в него, молейки мълчаливо за помощ. Но очите й бяха същите, както когато го гледаше изпод водата, и той не можеше да помръдне, за да й помогне. Можеше единствено да лежи и да остави света да се върти.