– Аз съм първи – каза Ерик и разкопча шортите си. – Дръж я, ако почне да се дърпа.
Кенет кимна. Беше пребледнял, но не можеше да откъсне очи от гърдите на Алис, които блестяха бели на лунната светлина. Ерик я принуди да легне по гръб и тя застана неподвижно, загледана в небето. Кристиан се почувства облекчен от това, че вече не вижда очите й, че те гледат към звездите, а не към него. Но после отново усети буцата в стомаха си и с усилие успя да се надигне до седнало положение. Гласовете в главата му крещяха и той знаеше, че трябва да направи нещо, но не знаеше какво. Алис не протестираше. Просто лежеше, оставяйки Ерик да разтвори краката й, да легне върху нея, да проникне вътре.
Кристиан изхлипа. Защо тя трябваше да разваля всичко? Да му отнема всичко, да върви след него, да го обича. Не я беше молил да го обича. Мразеше я. А и тя просто лежеше.
Ерик се скова и изпъшка. После се отдръпна и закопча ципа си. Запали цигара, закривайки огънчето с ръка, и погледна към Кенет.
– Твой ред е.
– А-аз? – заекна Кенет.
– Да, сега е твой ред – каза Ерик с глас, който не търпеше възражения.
Кенет се поколеба. Но отново погледна гърдите, стегнатите гърди с кафеникаво-розови зърна, втвърдили се от летния вятър. Започна бавно да разкопчава шортите си, но движенията му все повече се забързваха и накрая направо се хвърли върху Алис. Бесните му тласъци не продължиха дълго и той също изстена, а тялото му се разтресе.
– Впечатляващо – отбеляза Ерик и дръпна от цигарата си. – Сега е негов ред. – Той посочи с цигарата към Магнус, който кротко спеше. От крайчеца на устата му се точеше лига.
– Магнус? Той няма да може. Твърде е фиркан – засмя се Кенет.
Вече не гледаше към Алис.
– Ще му помогнем малко – каза Ерик и тръгна да вдига Магнус за ръцете. – Хайде, де – каза на Кенет, който веднага се отзова.
Заедно довлачиха Магнус до Алис и Ерик започна да разкопчава панталоните му.
– Свали му гащите – заповяда на Кенет, който с леко отвращение направи каквото му казват.
Магнус не беше в готовност за такова нещо и за момент Ерик придоби раздразнен вид. Изрита няколко пъти Магнус, който се поразбуди.
– Трябва да го качим отгоре й. Той също ще я изчука, по дяволите.
Гласовете бяха замлъкнали и главата му кънтеше. Кристиан имаше чувството, че гледа филм, че случващото се не е реално и той не участва. Видя как избутаха Магнус върху Алис и как той се събуди дотолкова, че да почне да издава ужасни, животински звуци. Магнус така и не стигна толкова далеч, колкото другите, ами заспа по средата, а тялото му се отпусна тежко върху Алис.
Но Ерик беше доволен. Той отмести Магнус, тъй като беше готов за още. Видът на Алис, която лежеше под него, красива и апатична, изглежда го възбуди. Проникваше в нея все по-грубо. Нави дългата й коса около ръката си и я дръпна толкова силно, че изтръгна цели кичури.
И тогава тя започна да крещи. Звукът се появи внезапно и неочаквано. Проряза нощта и Ерик спря рязко и погледна Алис. Усети паника. Трябваше да й затвори устата, да я накара да млъкне.
Кристиан усети как виковете й проникват в тишината вътре в главата му. Запуши уши с ръце, но това не помогна. Алис пищеше по същия начин, както когато беше малка. Тогава, когато му отне всичко. Видя как Ерик я възсяда, как вдига ръка и я удря. Той също опитваше да заглуши виковете й. При всеки удар главата на Алис се удряше в дървения под и отскачаше леко. Чу се изхрущяване, когато юмрукът на Ерик уцели някоя от костите на лицето й. Кристиан видя как пребледнелият Кенет се взира в Ерик. Магнус също се събуди от писъците. Изправи се сънено и погледна към Ерик и Алис, към разкопчаните си панталони.
Тогава викът спря. Настана абсолютна тишина. И Кристиан избяга. Изправи се и побягна, далеч от Алис, далеч от Бадхолмен. Дотича до къщи, втурна се през входната врата и нагоре по стълбите, чак до стаята си, където легна в леглото и дръпна завивката, покривайки главата си, покривайки гласовете.
Светът бавно спря да се върти.
23
– Оставихме я там. – Кенет не можеше да погледне Ерика в очите. – Просто я оставихме там.
– Какво стана после? – попита Ерика.