– Това вярно ли е? – попита Патрик, чийто интерес определено се събуди.
– Да, проверих. Какво да правим?
– Вземи Мартин и тръгвайте към Ландветер веднага. Аз ще позвъня, ще уредя необходимите разрешителни и ще помоля колегите от Гьотеборг да ви посрещнат.
– С удоволствие се заемам!
Патрик се подсмихна, докато вървеше към колата. Йоста имаше право. Истинско удоволствие беше да пъхнат пръчка в спиците на Ерик Линд. Но после отново се замисли за книгата и усмивката му угасна. Надяваше се, че Ерика ще си е вкъщи, когато се прибере. Имаше нужда от помощта й, за да приключи случая.
Патрик беше стигнал до същото заключение, до което и тя. Ерика разбра това веднага щом чу съобщението му. Но той не знаеше всичко. Не беше чул разказа на Кенет.
Наложило се бе да се отбие до Хамбургсунд, но веднага щом се качи обратно в колата, тя натисна газта. Всъщност не бързаше, но се чувстваше така, сякаш има спешна работа. Беше време да разкрият тайните.
Когато сви към дома им, Ерика видя колата на Патрик. Беше му се обадила малко по-рано да му каже, че се прибира. Попита го дали да не отиде направо в управлението, но той вече беше вкъщи и я чакаше. Нея и нейната част от пъзела.
– Здравей, скъпи.
Тя влезе в кухнята и го целуна.
– Прочетох книгата – каза той.
Ерика кимна.
– Трябваше да се досетя по-рано. Но бях чела само недовършения ръкопис, пък и не наведнъж. Но все пак не разбирам как можах да го пропусна.
– Аз трябваше да прочета романа по-рано – каза Патрик. – Магнус го е прочел през нощта, преди да изчезне. А това по всяка вероятност е било и нощта, преди да умре. Получил е ръкописа от Кристиан. Преди малко разговарях със Сия и тя каза, че е започнал да чете вечерта и за нейна изненада не е оставил ръкописа цяла нощ. Сутринта го попитала за романа, дали е добър. Но той отвърнал, че не иска да дава мнение, преди да говори с Кристиан. Най-лошото е, че ако прегледаме бележките си, сигурно ще се окаже, че Сия е споменала за това, но тогава не сме осъзнали значението на случката.
– Явно е разбрал всичко, когато е прочел историята – каза Ерика бавно.
– Досетил се е кой е Кристиан.
– А Кристиан е целял точно това. Иначе не би дал ръкописа на Магнус.
– Но защо на него? Защо не на Кенет или Ерик?
– Мисля, че Кристиан е изпитвал нужда да се върне във Фелбака, при тях тримата – каза Ерика, мислейки си за казаното от Торвалд. – Може би звучи странно и вероятно самият той не е можел да си обясни причината. Със сигурност ги е мразел, поне в началото. Но смятам, че впоследствие е започнал да харесва Магнус. Всичко, което чух за него, сочи, че е бил симпатичен човек. А и той е участвал против волята си.
– Откъде знаеш? – каза Патрик и подскочи. – В романа пише само, че са били замесени три момчета, няма повече подробности.
– Говорих с Кенет – каза Ерика спокойно. – Той ми разказа всичко, което се е случило онази нощ.
Лицето на Патрик пребледняваше все повече, докато тя му преразказваше историята на Кенет.
– По дяволите. И са се отървали безнаказано. Защо семейство Лисандер не са съобщили за изнасилването? Защо просто са се преместили и са отпратили Алис?
– Не знам. Може би самите приемни родители на Кристиан ще могат да отговорят на този въпрос.
– Значи, Ерик, Кенет и Магнус са изнасилили Алис, докато Кристиан е гледал. Как така не е направил нищо? Защо не й е помогнал? Затова ли е получавал заплахи, въпреки че не е участвал?
Цветът на лицето на Патрик се връщаше към нормалното. Той си пое дълбоко дъх, преди да продължи:
– Алис е единствената, която има причина да отмъсти, но не може да е тя. Така че не знаем кой е извършителят. – Той подаде на Ерика купчина листове. – Това е всичко, с което разполагаме за убийството на Мария и Емил. Били са удавени в собствената си вана. Някой е държал едногодишно бебе под водата, докато спре да диша, след което е направил същото нещо с майката. Единствената следа, която е имала полицията, бил съсед, който видял жена с дълга тъмна коса да напуска апартамента. Както казах, не може да е била Алис, а не вярвам да е била и Ирен, макар тя също да има мотив. Така че коя, по дяволите, е тази жена?
Той удари масата с юмрук. Ерика изчака Патрик да се успокои. После каза тихо:
– Мисля, че знам отговора. И мисля, че мога да ти покажа.
Изми си старателно зъбите, облече си костюма и направи съвършен възел на вратовръзката си. Среса косата си, после я разроши леко с ръка. Накрая се погледна доволен в огледалото. Красив, успешен мъж, контролиращ живота си.