Вътре не се чу нищо, така че Патрик почука отново. Може би нямаше никой вкъщи. Но тогава се чуха стъпки и Сия отвори вратата. Щом го видя, цялото й тяло се напрегна и той побърза да поклати глава.
– Не, не идвам за това – каза той, като и двамата знаеха какво има предвид.
Раменете й се свиха и тя отстъпи встрани, за да му направи път.
Патрик се събу и окачи якето си на една от малкото кукички, които не бяха заети с младежки връхни дрехи.
– Просто реших да се отбия да поговорим – каза той и изведнъж се зачуди как да изрази смътните си размишления.
Сия кимна и влезе в кухнята, която беше вдясно от коридора. Патрик я последва. Вече беше влизал в къщата на няколко пъти. В дните след изчезването на Магнус бяха седели на кухненската маса от бял бор, преповтаряйки всичко отново и отново. Той я бе разпитвал за неща, които би трябвало да си останат лични, но бяха престанали да бъдат такива в мига, в който Магнус Шелнер бе излязъл през вратата и така и не се бе върнал.
Домът им изглеждаше непроменен. Приятен и простичък, малко разхвърлян, като навсякъде личаха следи от небрежни тийнейджъри. Но последния път, когато двамата седяха тук, наоколо все още витаеше надежда. Сега отчаянието лежеше като похлупак над всичко. Включително и над Сия.
– Остана малко торта. Лудвиг имаше рожден ден вчера – каза тя апатично, стана и извади четвърт „Принцеса“ от хладилника.
Патрик се опита да откаже, но Сия вече вадеше чинии и прибори. Стана му ясно, че днес ще закусва торта.
– На колко стана? – попита Патрик и си отряза толкова тънко парче, колкото позволяваше благоприличието.
– На тринайсет – отговори Сия, докато режеше малко торта и за себе си, и по устните й се мерна усмивка.
На Патрик му се прииска да я накара да хапне повече, толкова беше отслабнала през последните месеци.
– Чудна възраст. Или пък не – каза Патрик и чу напрежението в гласа си.
Сметаната сякаш набъбваше в устата му.
– Толкова прилича на баща си – каза Сия и лъжицата й издрънча в чинията. Тя я остави и погледна Патрик. – Какво има?
Той се прокашля.
– Може би съм тръгнал за зелен хайвер, но знам, че искаш да правим всичко възможно, така че извинявай, ако...
– Просто кажи какво има – прекъсна го Сия.
– Ами, чудя се за нещо. Магнус беше приятел с Кристиан Тюдел. Откъде се познаваха?
Сия го погледна въпросително, но вместо да му зададе контра въпрос, се замисли.
– Всъщност не знам. Мисля, че се запознаха много скоро след като Кристиан се премести тук със Сана. Тя си е нашенско момиче. Това беше преди около седем години. Да, така излиза, защото Сана забременя с Мелкер много бързо, а той сега е на пет. Помня, че си говорихме колко бързо се случи.
– Чрез теб и Сана ли се запознаха?
– Не, Сана е с десет години по-млада от мен, така че дотогава не бяхме общували. Честно казано, не си спомням как стана. Помня само, че Магнус предложи да ги поканим у дома на вечеря и оттогава се срещахме доста често. Със Сана нямаме кой знае колко общо, но тя е сладко момиче, а и на Елин и Лудвиг им е забавно да си играят с момченцата. Освен това определено харесвам Кристиан повече от другите приятели на Магнус.
– А кои са те?
– Старите му другари от детинство, Ерик Линд и Кенет Бенгтсон. Общувах с тях и съпругите им най-вече заради Магнус. Те са адски различни според мен.
– Ами Магнус и Кристиан? Колко близки бяха?
Сия се усмихна.
– Кристиан няма близки приятели. Често е малко мрачен и не е особено лесно да го опознаеш. Но с Магнус беше съвсем различно. Мъжът ми имаше такъв ефект върху хората, караше ги да се отпускат. Всички го харесваха.
Тя преглътна и Патрик си даде сметка, че тя говори за съпруга си сякаш вече го няма.
– Защо питаш за Кристиан, между другото? Нали не се е случило нещо? – добави Сия притеснено.
– Не, нищо сериозно.
– Чух какво е станало на партито за книгата му. Бях поканена, но щях да се почувствам неловко да отида без Магнус. Надявам се Кристиан да не се обиди, че не съм отишла.
– Не мисля, че ще се обиди – успокои я Патрик и продължи: – Изглежда, някой му е изпращал писма със заплашително съдържание повече от година. Може би се ловя за сламки, но все пак исках да те питам дали и при Магнус е имало нещо подобно. Те се познаваха и би могло да има някаква връзка.