– Въпреки това, което й е причинил.
– Тя не е знаела за това. Никой не е знаел, освен Рагнар и Кристиан.
– А после се е случило и изнасилването.
– Да, изнасилването – каза Ерика и в гърлото й се образува буца.
Изброяваше всичко, което се е случило с Кристиан, сякаш това е уравнение, чието решение се търси. А всъщност беше трагедия.
Телефонът звънна и тя вдигна.
– Ерика Фалк. Да? Не. Не, не искам да дам коментар. Не ми звънете повече.
Тя захвърли ядно телефона настрана.
– Това пък какво беше? – учуди се Ана.
– Вечерен вестник. Искаха да кажа нещо за смъртта на Кристиан. Пак се започва. А дори още не са научили всичко. – Тя въздъхна. – Бедната Сана.
– Но кога се е разболял Кристиан?
Ана продължаваше да изглежда объркана и Ерика я разбираше. Тя самата бе задала хиляди въпроси на Торвалд и той бавно и търпеливо се бе опитал да им отговори.
– Майка му е била шизофреничка, а заболяването е наследствено. Често се отключва през пубертета и Кристиан може да е започнал да го забелязва по това време, без да знае какво е. Безпокойство, сънища, гласове, видения, има цял куп различни симптоми. Приемните му родители сигурно така и не са забелязали, защото по същото време той се е изнесъл. Или по-точно е бил прогонен.
– Прогонен?
– Да, пишеше го в писмото, което Кристиан е оставил в бараката. Без дори да попитат, Лисандер са решили, че Кристиан е изнасилил Алис. Той не възразил. Чувствал се е твърде виновен, задето не я е защитил, така че за него е било все едно, сам го е сторил. Но това са само мои предположения – каза Ерика.
– Значи, са го изхвърлили?
– Да, но засега не мога да кажа как това се е отразило на заболяването му. Патрик ще потърси медицински картони или други документи. Ако Кристиан е получавал лекарски грижи, след като е пристигнал в Гьотеборг, това трябва да е отбелязано някъде. Остава само да намерим къде.
Ерика замълча. Беше й трудно да проумее всичко, което е преживял Кристиан. И всичко, което е извършил.
– Патрик смята, че ще подновят разследването на първото убийство, това на партньорката на Кристиан и малкото й момче – продължи тя. – След всичко, което излезе наяве.
– Мислиш ли, че Кристиан е виновен и за това? Защо?
– Има голяма опасност никога да не разберем със сигурност – каза Ерика. – Нито защо го е направил, ако е бил той. Може би другата част от личността му, Русалката или Алис, наречи я както искаш, може би тя е била ядосана на Кристиан и не е можела да понесе той да бъде щастлив. Такава е теорията на Торвалд и може да се окаже, че той има право. Възможно е щастието на Кристиан да е отключило нещо. Но както казах, не вярвам, че някога ще открием отговора.
Тя всъщност нямаше нищо против жената или детето. Не им желаеше злото. Но те не можеха да продължават да съществуват. Защото постигаха нещо, което никой друг не бе успял да стори. Правеха Кристиан щастлив.
Напоследък той често се смееше. Безгрижен, сърдечен смях, който тръгваше от стомаха и избълбукваше нагоре и навън. Мразеше този смях. Самата тя вече не можеше да се смее, отвътре беше празна и студена. Мъртва. Преди той също беше мъртъв, но благодарение на жената и детето отново се съживи.
Кристиан понякога стоеше настрана и ги наблюдаваше скришом. Жената и детето в прегръдките й. Те танцуваха, а Кристиан се усмихваше, щом детето се засмее. Беше щастлив, но не заслужаваше да бъде. Бе й отнел всичко. Потопи я под водата и дробовете й за малко да се пръснат, до мозъка й не достигаше кислород и същността й бавно изгасна, докато водата обгръщаше лицето й.
Въпреки това го обичаше, той бе всичко за нея. Другите не я интересуваха, нямаше значение как гледат на него. За нея той беше най-красивият и мил човек на света. Нейният герой.
Но Кристиан я изостави. Остави ги да я докосват, да я оскверняват, да я удрят, докато счупят костите на лицето й. Остави я да лежи и да гледа звездното небе с разтворени крака. А после избяга.
Вече не го обичаше и никой друг не можеше да го обича. На него също не му се полагаше да обича. Не и така, както обичаше жената със синята рокля и детето, което дори не беше негово.
Вчера говориха за още едно дете. Дете, което да направят заедно. Кристиан и жената правиха планове, смяха се и се любиха. Тя чу всичко. Стиснала юмруци, слушаше как планират съвместния си живот – нещо, което тя никога не можеше да има.