Сега Кристиан не беше у дома. Вратата, както винаги, бе отключена. Жената не обръщаше внимание на това и той й се караше приятелски, казваше й, че трябва да заключва, че не се знае кой може да влезе вътре.
Тя внимателно натисна дръжката и отвори вратата. Чу жената да си тананика в кухнята. Откъм банята се чуваше плискане на вода. Детето седеше във ваната и жената сигурно щеше да отиде при него всеки момент. Внимаваше за тези неща. Никога не оставяше детето само във ваната за по-дълго време.
Тя влезе в банята. Момчето грейна като слънце, когато я видя.
– Шш – каза тя и ококори очи, все едно това беше игра.
Детето се засмя. Ослушвайки се за приближаващи се стъпки, тя отиде до ваната и погледна голото момче. То не беше виновно, но тя не можеше да му позволи да радва Кристиан.
Хвана телцето му и го повдигна леко, за да го сложи да легне по гръб. То продължаваше да се смее, щастливо и сигурно, че на този свят не може да му се случи нищо лошо. Когато водата обгърна лицето му, то спря да се смее и замаха с ръце и крака. Но не беше трудно да го удържи долу. Просто сложи ръка върху гръдния му кош и натисна леко. Детето започна да маха все по-силно, но накрая движенията отслабнаха и то спря да се движи.
Чу стъпките на жената. После погледна надолу – детето изглеждаше спокойно и кротко, така както лежеше на дъното. Застана с гръб към стената, вдясно от вратата. Жената влезе в банята, но спря рязко, когато видя детето. После изпищя и се втурна напред.
Стана почти толкова лесно, колкото и с момчето. Тя просто пристъпи тихо напред и хвана врата на жената, която се бе навела над ваната. Използва тежестта си, за да задържи главата й под водата. Всичко приключи неочаквано бързо.
Не се огледа, когато излезе. Усещаше единствено удовлетворението, което се разпростираше из тялото й. Кристиан вече нямаше да бъде щастлив.
24
Патрик гледаше рисунките. Изведнъж ги бе проумял. Голямата и малката фигура, Кристиан и Алис. И черните силуети върху онази различна рисунка, която бе толкова по-мрачна от останалите.
Кристиан бе поел вината. Преди малко Патрик говори с Рагнар, който потвърди. Когато Алис се прибрала през онази нощ, те предположили, че Кристиан я е изнасилил. Събудил ги писък и щом слезли долу, за да проверят какво става, намерили Алис да лежи в антрето. Била облечена само с полата си, а лицето й било разкървавено и подуто. Щом се спуснали да й помогнат, тя казала само една дума. Прошепнала: „Кристиан“.
Ирен се втурнала горе в стаята му, издърпала го от леглото, усетила миризмата на алкохол и си направила изводите. В интерес на истината, Рагнар си помислил същото. Но все пак имал и съмнения. Може би затова продължил да праща на Кристиан рисунките на Алис. Защото така и не бил сигурен.
Йоста и Мартин бяха заловили Ерик навреме. Патрик току-що получи съобщение, че са потеглили от Ландветер. И това беше нещо. После щяха да видят какво може да се направи след толкова години. Във всеки случай Кенет нямаше да мълчи повече, така твърдеше Ерика. А ако не друго, то Ерик имаше да дава доста обяснения за финансовата си активност. Вероятно ще се окаже зад решетките поне за известно време, но в момента това се струваше на Патрик слаба утеха.
– Вестниците се раззвъняха! – Мелберг се втурна в стаята, грейнал като слънце. – Доста ще се шуми покрай случая. Много добър пиар за управлението.
– Да, вероятно така ще стане.
Патрик продължаваше да гледа рисунките.
– Добре се справихме, Хедстрьом! Трябва да призная. Вярно, отне ви известно време, но щом набрахте скорост и свършихте малко истинска, старомодна полицейска работа, накрая ни потръгна.
– Вярно – каза Патрик.
Днес не можеше дори да се подразни на Мелберг.
Разтърка гръдния си кош с ръка. Продължаваше да го боли. Явно се бе ударил по-здраво, отколкото си мислеше.
– Най-добре да се връщам в кабинета си – каза Мелберг. – Преди малко се обадиха от „Афтонбладет“ и е въпрос на време да ни потърсят и от „Експресен“.
– Мм... – отговори Патрик и продължи да се разтрива с ръка.
Мамка му, как боли. Може би ще го отпусне, ако се раздвижи малко. Изправи се и отиде в кухнята. Естествено. Както обикновено, кафето беше свършило точно когато искаше да си налее една чаша. Паула влезе след него.