– Олеле – възкликна Патрик и отстъпи назад.
– Да, олеле е точната дума – въздъхна Сия и скръсти ръце, за да не започне да разчиства бъркотията.
А стаята на Елин наистина беше неописуемо разхвърляна. И розова.
– Мислех, че рано или късно ще надрасне розовия си период, но увлечението й по-скоро ескалира. Сега е преминала от нежнорозово към яркорозово.
Патрик примигна. Така ли щеше да изглежда стаята на Мая след години? Ами ако близнаците бяха момичета? Щяха да го удавят в розово.
– Отказала съм се. Карам я да държи вратата затворена, така поне не ми се налага да виждам този ужас. От време на време само подушвам, за да се уверя, че вътре не е замирисало на мърша.
Тя потръпна от собствения си избор на думи, но веднага продължи:
– Магнус не искаше и да чуе за такова безредие. Но аз го убедих да остави Елин на мира. И аз бях такава като дете, така че знаех, че това ще доведе само до ненужни разправии. Аз станах по-подредена, когато заживях в собствен апартамент, и мисля, че същото ще е и с Елин.
Тя затвори вратата и посочи към последната стая.
– Това е спалнята ни. Не съм местила нещата на Магнус.
Първото, което направи впечатление на Патрик, беше, че с Ерика имаха същото спално бельо. На синьо и бяло каре, купено от „Икеа“. По някакъв начин това влоши настроението му. Почувства се уязвим.
– Магнус спеше откъм прозореца.
Патрик отиде от неговата страна. Би предпочел да разгледа стаята на спокойствие. Имаше чувството, че си пъха носа в неща, които не го засягат, и това чувство се засилваше, когато Сия го наблюдаваше. Нямаше представа какво търси. Просто усещаше, че трябва да се приближи до Магнус Шелнер, да започне да мисли за него като за човек от плът и кръв, а не просто снимка на стената в управлението. Погледът на Сия продължаваше да пробожда гърба му и накрая той се обърна към нея.
– Не ме разбирай погрешно, но може ли да огледам стаята сам?
Надяваше се, че тя ще го разбере.
– Извинявай, разбира се – каза тя и се усмихна извинително. – Сигурно е досадно да ти вися на главата. Ще сляза долу да свърша някои неща, така че можеш да плячкосваш на воля.
– Благодаря – каза Патрик и седна на ръба на леглото.
Започна от нощното шкафче. На него имаше само очила, купчина листа, които се оказаха ръкописът на „Русалката“, празна чаша и блистер алведон8. Патрик издърпа чекмеджето и надникна вътре. Нищо не събуди интереса му. Книга джобно издание, „Слънчева буря“ на Оса Ларшон, кутийка с тапи за уши и опаковка таблетки за гърло.
8 Обезболяващо лекарство на базата на парацетамол. – Б. пр.
Патрик се изправи и отиде до гардеробите, които покриваха цялата къса стена на спалнята. Засмя се, когато отвори плъзгащите се врати и видя още един нагледен пример за казаното от Сия за различното им чувство за ред. Половината на гардероба, която гледаше към прозореца, беше малко чудо. Всичко лежеше прилежно сгънато и сортирано в телени кошници: чорапи, бельо, вратовръзки и колани. Отгоре висяха изгладени ризи и сака, както и пуловери и тениски. На Патрик му се зави свят само при мисълта за тениски, окачени на закачалки. Самият той в най-добрия случай ги наблъскваше в чекмеджето, та по-късно, когато трябваше да ги облече, да псува, че са намачкани.
Частта на Сия повече наподобяваше неговата система. Всичко беше разбъркано, сякаш някой е нахвърлял дрехите вътре и бързо-бързо е затворил гардероба.
Патрик огледа леглото. Имаше нещо сърцераздирателно в легло със само една оправена половина. Зачуди се дали човек може да свикне да спи в двойно легло, което е наполовина празно. Самата мисъл да спи сам, без Ерика, му се струваше невъзможна.
Когато се върна в кухнята, Сия тъкмо раздигаше чиниите. Погледна го въпросително и той каза приятелски:
– Благодаря, че ми разреши да огледам. Не знам дали ще е от някакво значение, но вече ми се струва, че знам малко повече за Магнус и какъв човек е бил... какъв е.
– Има значение. За мен.
Той се сбогува и излезе навън. Спря на стълбите и погледна увехналия венец, който висеше на вратата. След кратко колебание го свали. С чувството си за подреденост Магнус не би искал венецът да стои там.
Двете деца крещяха с всички сили. Гласовете им отекваха между стените на кухнята и той си помисли, че главата му ще се пръсне. Не беше се наспивал нормално от няколко нощи. Мислите се въртяха неспирно в главата му и се налагаше внимателно да анализира всяка една поотделно, за да може да премине към следващата.