Но това време отдавна отмина. Момичетата ходеха на училище. Отделяха време само за приятели и развлечения и гледаха на нея главно като на обслужващ персонал. Точно както и Ерик. Освен това, за свое съжаление, виждаше, че дъщерите й са започнали да стават нетърпими. Ерик компенсираше своята липса на ангажираност с живота им, като им купуваше всичко, което си харесаха, а презрението му към Луис бе заразило и тях.
Тя прокара ръка по кухненския плот. Италиански мрамор, внесен по поръчка. Ерик сам го беше избрал по време на едно от бизнес пътуванията си. Луис не го харесваше. Беше твърде студен и твърд. Ако имаше думата, щеше да избере нещо от дърво, може би тъмен дъб. Отвори един от лъскавите гладки шкафове. От тях лъхаше още хлад, още стил без всякакъв уют. Към кухненския си плот от тъмен дъб би добавила бели шкафове, грубо издялани и боядисани на ръка, така че движенията на четката да си личат и да вдъхват живот на помещението.
Обви с ръка една от големите чаши за вино. Сватбен подарък от родителите на Ерик. Ръчна изработка, естествено. Още по време на сватбената вечеря майката на Ерик й изнесе лекция за малката, но уникална стъкларска работилница в Дания, откъдето бяха поръчали скъпите чаши.
Тялото й потръпна и ръката й се разтвори като че по собствена воля. Чашата се пръсна на хиляди парченца по пода от черни морски камъни. Той, разбира се, също беше от Италия. Това беше едно от многото общи неща между Ерик и родителите му – шведското никога не бе достатъчно добро за тях. От колкото по-далеч идваше нещо, толкова по-добре. Стига да не ставаше дума за Тайван, естествено. Луис се изсмя, протегна се за нова чаша и прекрачи разбитите стъкла. Целеустремено се насочи към кутията вино, която стоеше на кухненския плот. Ерик се присмиваше на този й избор. Той признаваше само бутилирано вино, струващо стотици крони10 за литър. Дори не би му хрумнало да омърси небцето си с вино за двеста крони кутията. Понякога тя напук пълнеше чашата му от канелката, вместо от снобарските френски или южноафрикански бутилки, винаги придружени с многословни описания на специалните характеристики на виното. Странно, но нейното евтино вино, изглежда, имаше същите специфични особености, защото Ерик никога не забелязваше разликата.
10 Една крона се равнява на около 21 стотинки, като курсът не се е изменял значително през последните години. – Б. пр.
Подобни дребни действия на отмъщение правеха съществуването й поносимо и й помагаха да пренебрегва факта, че той продължава да настройва момичетата срещу нея, че я третира като боклук и чука шибаната й фризьорка.
Луис постави чашата под канелката и я напълни до ръба. После я вдигна в знак на наздраве с отражението си в неръждаемата стомана на вратата на хладилника.
Ерика не спираше да мисли за писмата. Крачеше напред-назад из къщата, но след известно време й се наложи да седне до кухненската маса, защото в кръста й се обади тъпа болка. Взе тефтера и химикалката, които лежаха на масата, и започна бързо да нахвърля това, което си спомняше от писмата, прочетени в дома на Кристиан. Имаше добра памет за текстове, така че беше почти сигурна, че е успяла да възстанови по-голямата част.
Препрочиташе написаното отново и отново и с всеки следващ път кратките редове й се струваха все по-заплашителни. Кой има причина да изпитва такъв гняв към Кристиан? Ерика поклати глава. Невъзможно бе да прецени дали текстът е написан от мъж, или жена. Но нещо в тона, изразите и синтаксиса на изреченията й говореше за женска омраза. Не мъжка.
Протегна се колебливо към мобилния телефон, но прибра ръката си обратно. Сигурно беше глупаво. Но след като прочете думите в тефтера още веднъж, тя взе телефона и набра мобилен номер, който знаеше наизуст.
– Габи.
Шефката на издателството отговори още след първия сигнал.
– Здрасти, Ерика е.
– Ерика! – Пискливият глас на Габи се покачи с една октава и се наложи Ерика да дръпне слушалката на известно разстояние от ухото си. – Как е, миличка? Има ли бебета на път? Знаеш, че близнаците подраняват!
Ако се съди по околните шумове, Габи като че ли беше навън.
– Не, още няма бебета – каза Ерика и се опита да прикрие раздразнението си. Не разбираше защо хората държаха да й обясняват, че близнаците подранявали. Като му дойде времето, ще разбере и сама. – Звъня във връзка с Кристиан.