– Шт – каза Белинда и погледна остро Лисен, която не разбра какъв точно беше проблемът. – Извинявай – добави тя.
– Всичко е наред.
Ана се усмихна, но същевременно се почувства малко засегната. Значи, бившата жена на Дан смяташе, че ханшът й е широк. Но дори и такива коментари, в които – трябва да признае – имаше известна истина, не можеха да помрачат доброто й настроение. Преди бе стигнала абсолютното дъно, без да преувеличава. Ема и Адриан бяха в същото положение, но въпреки всичко, което преживяха, се превърнаха в две уверени и щастливи деца. Понякога не можеше да повярва, че всичко това е истина.
– Ще се държиш добре, когато пристигнат гостите, нали? – попита мама и го погледна сериозно.
Той кимна. Не би си и помислил да се държи невъзпитано, та мама да се срамува от него. Не искаше нищо друго, освен да й угажда, така че тя да продължава да го обича.
Чу се звънецът на вратата и мама рязко се изправи. „Пристигнаха.“ Той долови очакването в гласа й. Интонацията й го притесни. Понякога, когато в гласа й се прокраднеше същият лек звън, който сега отекна между стените на спалнята, мама се превръщаше в друг човек. Но не беше задължително и сега да стане така.
– Да взема ли палтото ти?
Чу баща си да разговаря с гостите в антрето долу.
– Ти върви пръв, аз ей сега идвам.
Мама му махна с ръка и той усети парфюма й.
Тя седна пред тоалетната масичка и още веднъж провери косата и грима си, възхищавайки се на образа си в голямото огледало. Той остана прав, вперил в нея захласнат поглед. Между веждите й се образува бръчка, когато погледите им се срещнаха в огледалото.
– Не ти ли казах да слизаш долу? – каза тя остро и за един кратък миг той усети как отново потъва в мрака.
Сведе глава засрамено и тръгна към глъчката в хола. Ще се държи прилично. Мама няма да има причина да се срамува от него.
5
Студеният въздух раздираше трахеята му. Обичаше това чувство. Всички го смятаха за луд, когато тръгнеше да бяга посред зима. Но той предпочиташе да изминава милите в зимния студ, отколкото да тича в задушната лятна жега. А през уикендите се възползваше от свободното време и правеше допълнителна обиколка.
Кенет хвърли поглед на ръчния си часовник. Имаше всичко необходимо, за да извлече максимума от бягането. Измерваше пулса и крачките си и дори пазеше времената от последните тренировки.
Целта му в момента беше Стокхолмският маратон. Вече бе участвал в него два пъти, както и в Копенхагенския. Тренираше бягане от двайсет години и ако можеше да избира, би предпочел след още двайсет-трийсет години да умре по средата на някое състезание. Защото когато тичаше, когато краката му прелитаха над земята и ритмичните крачки сякаш се сливаха с ударите на сърцето му, изпитваше нещо неповторимо. Дори умората, дори сковаването на краката, когато в мускулите му се натрупаше млечна киселина, бяха неща, които се научаваше да цени все повече с всяка изминала година. Чувстваше се жив, когато тича. Това беше най-доброто обяснение.
Щом наближи дома си, забави темпото. Спря пред вратата и за кратко остана да тича на място, след което се хвана за парапета, за да разтегне бедрените си мускули. Издишаше бяла пара и се чувстваше чист и силен след изминаването на две мили12 със сравнително бързо темпо.
12 Една шведска миля се равнява на десет километра. – Б. пр.
– Кенет, ти ли си? – чу гласа на Лисбет откъм гостната, когато затвори външната врата.
– Аз съм, мила. Само да си взема душ и ще дойда при теб.
Завъртя смесителя и когато кабината се изпълни с пара, пристъпи под острата струя. Това беше най-приятната част. Беше толкова хубаво, че с нежелание спря душа. Потръпна, когато излезе навън. В сравнение с душкабината, банята му се струваше като иглу.
– Ще донесеш ли вестника?
– Разбира се, скъпа.
Дънки, тениска, пуловер и беше готов. Мушна босите си крака в кроксовете, които бе купил през лятото, и изтича до пощенската кутия. Когато вдигна вестника, забеляза бял плик, заклещен на дъното на кутията. Явно го беше пропуснал предния ден. Стомахът го сви при вида на името му, изписано с черно мастило. Не и още едно!
Веднага щом влезе вътре, разкъса плика и измъкна картичката. Зачете текста на крак, още в антрето. Беше кратък и чудноват.
Кенет обърна картичката, за да види дали има нещо от задната страна. Но не. Единственото съобщение бяха двата загадъчни реда.