– Белинда е пекла? – изненада се Ерика и опита да си представи как най-голямата доведена дъщеря на Ана е облякла престилка и меси тесто за кифли с черен лак на ноктите.
– Тя е влюбена – каза Ана, като че това обясняваше всичко. Което може би си бе така.
– Брей, не помня аз някога да съм страдала от този страничен ефект на любовта – отвърна Ерика и подреди кифлите в чиния.
– Изглежда, вчера й е казал, че харесва момичета, които са добри домакини.
Ана вдигна вежда и погледна Ерика многозначително.
– Аха, значи, така й е казал.
Ана се засмя, докато се протягаше да си вземе кифла.
– Спокойно, няма нужда да ходиш да го биеш. Запознах се с младежа и повярвай ми, на Белинда ще й омръзне след седмица и ще се завърне към облечените в черно хулигани, които свирят в никому неизвестни групи и пет пари не дават дали я бива в домакинската работа.
– Да се надяваме. Но кифлите хич не са зле, трябва да призная.
Ерика отхапа и затвори очи. В сегашното й състояние пресните кифли бяха най-близкото до оргазъм изживяване, което можеше да получи.
– Мм, предимството да изглеждаме така, както в момента, е, че можем да се тъпчем колкото си искаме – каза Ана и захапа втора поредна кифла.
– Да, но по-късно ще си платим за това – отбеляза Ерика, но не можа да не последва примера на Ана и си взе нова кифла.
Белинда наистина беше природен талант.
– Покрай грижите за близнаците ще свалиш всички натрупани килограми, че и отгоре – засмя се Ана.
– Да, сигурно си права.
Ерика се замисли и сестра й, изглежда, усети какво се върти в главата й.
– Всичко ще е наред. Освен това този път няма да си сама. Нали ще ти правя компания. Може да сложим два фотьойла един до друг, по цял ден да гледаме Опра и да кърмим.
– И да се редуваме коя да поръчва храна за къщи, когато мъжете се прибират.
– Ето, виждаш ли. Ще бъде направо върхът. – Ана облиза пръсти и се облегна назад със стон. – Ох, как се натъпках. – Качи подутите си крака на съседния стол и сключи ръце над корема си. – Говори ли с Кристиан?
– Да, ходих до тях в четвъртък.
Ерика направи като Ана и също качи краката си на стол. Останалата в чинията самотна кифла я зовеше упорито и след кратка вътрешна борба тя се протегна и я взе.
– И какво стана?
Ерика се поколеба, но нямаше навика да крие нещо от сестра си, така че в крайна сметка й разказа всичко за писмата със заплахите.
– Пфу, отвратително – каза Ана и поклати глава. – Странно, че са започнали да пристигат още преди книгата да бъде издадена. Би било логично да ги получава сега, след като пресата му обърна внимание. Не знам, изглежда, ги праща някой, който не е съвсем наред.
– Да, така ми се струва. Но въпреки това Кристиан не иска да ги приеме на сериозно. Или поне така казва. Но на Сана й личеше, че е притеснена.
– И как няма да бъде – каза Ана и навлажни пръст, за да обере захарта, останала в чинията.
– Във всеки случай днес е първото му подписване на книги – каза Ерика не без гордост в гласа.
Чувстваше, че в много отношения е допринесла за успеха на Кристиан и чрез него изживяваше наново собствения си писателски дебют. Първото раздаване на автографи. Това беше голямо събитие, наистина голямо.
– Чудесно. Къде ще се проведе?
– Първо в „Бьокер о Блад“14 в Торп15, после в „Букиа“16 в Удевала.
14 Шведска книжарница. Името означава „Книги и листа“. – Б. пр.
15 Търговски център, намиращ се северно от град Удевала, югозападна Швеция. – Б. пр.
16 Една от най-големите вериги книжарници в Швеция; от 2013 г. е част от „Академибукханделн“ и вече не съществува под името „Букиа“. – Б. пр.
– Надявам се да се появи някой. Би било кофти да седи там съвсем сам – каза Ана.
Ерика направи лека гримаса, като си спомни своето първо подписване на книги в една книжарница в Стокхолм. Цял час седя сама, опитвайки се да си придаде равнодушен вид, докато всички хора я подминаваха, сякаш не съществуваше.
– Толкова писаха за него, че със сигурност ще дойде някой, най-малкото от любопитство – каза тя, като се надяваше да е права.
– Да. Обаче е страшен късмет, че вестниците не са надушили това със заплахите – отбеляза Ана.
– Да, голям късмет – каза Ерика и смени темата.
Но притеснението не я напускаше.
Щяха да ходят на почивка и той изгаряше от нетърпение. Не знаеше какво точно означава това, но звучеше обещаващо. Почивка. И щяха да пътуват с караваната, която стоеше паркирана на двора.