Никога не му даваха да си играе вътре в нея. Няколко пъти бе опитал да надникне през прозорците, да види какво има зад кафявите щори. Но така и не успяваше да различи нещо, а и винаги бе заключено. Сега мама щеше да я разтребва. Вратата стоеше широко отворена, за да се „проветри стабилно“, както каза мама, а цял куп възглавници заминаха в пералнята, за да се отмие мириса на зима.
Всичко това му се струваше нереално, като някакво приказно приключение. Чудеше се дали ще му позволят да се вози в караваната, докато карат. Щеше да е като малка къща на колела, на път към нещо ново и непознато. Но не смееше да попита. Напоследък мама беше в странно настроение. Острият, рязък тон в гласа й се чуваше ясно, а татко все по-често излизаше на разходка, когато не се криеше зад вестника.
Понякога я улавяше да го гледа странно. В погледа й имаше нещо различно, което го плашеше и го връщаше далеч назад, чак до мрака, който бе оставил зад себе си.
– Ще стоиш и ще зяпаш, или възнамеряваш да ми помогнеш?
Мама стоеше с ръце на кръста.
Стресна се от грубостта, която отново се бе появила в гласа й, и бързо изтича при нея. Тя държеше няколко одеяла, които миришеха лошо.
– Вземи ги и ги сложи в пералнята – каза тя и метна одеялата към него с такава сила, че той едва не изгуби равновесие.
– Да, мамо – отговори той и се забърза към къщата.
Само да знаеше къде е сбъркал. Нали изпълняваше всичко, което му каже мама? Никога не й противоречеше, държеше се добре и никога не се цапаше. Но въпреки това понякога тя сякаш не можеше да го гледа.
Опита да говори с татко. В един от малкото случаи, когато бяха сами, събра кураж и го попита защо мама вече не го обича. Татко отмести вестника за момент и отговори просто, че това са глупости и че не иска да слуша такива неща. Мама щяла много да се натъжи, ако го чуе. Трябвало да бъде благодарен, че има такава майка.
Не зададе повече въпроси. Да натъжи мама, беше последното, което искаше. Желаеше само тя да е щастлива и отново да го гали по косата и да го нарича красивото й момче. Не искаше нищо друго.
Остави одеялата пред пералнята и се опита да прогони мрачните мисли. Все пак щяха да ходят на почивка. С караваната.
6
Кристиан барабанеше с химикалка по малката маса, на която го бяха настанили. До него имаше висока купчина екземпляри на „Русалката“. Още не можеше да й се нагледа. Чувството името му да стои на корицата на книга, беше нереално. Истинска книга.
Още нямаше прилив на хора и той не вярваше, че изобщо ще има. Само автори като Марклунд и Гиу привличаха големи тълпи. Самият той беше много доволен от петте книги, които вече бе подписал.
Все пак се чувстваше малко не на място, седнал зад малката маса. Хората бързаха покрай него, поглеждаха го любопитно, но не спираха. Не знаеше дали трябва да ги поздравява, когато се обърнат към него, или пък да се прави на зает.
Гунел, собственичката на книжарницата, му се притече на помощ. Застана до него и кимна към купчината книги.
– Дали ще имаш нещо против да подпишеш няколко бройки? Хубаво е да имаме няколко с автограф, които да продадем след това.
– Разбира се, колко екземпляра? – отвърна Кристиан, доволен, че ще има някакво занимание.
– Ами да кажем, десет – каза Гунел и подравни няколко книги, които стояха накриво.
– Няма проблеми.
– Направихме голяма реклама на събитието – додаде Гунел.
– Не се съмнявам – каза Кристиан и се усмихна. Разбираше, че тя се опасява да не би той да припише слабата посещаемост на бездействие от страна на книжарницата. – Не съм известен автор, така че не очаквам кой знае какво.
– Но все пак продадохме няколко броя – каза тя приятелски и го остави, за да помогне с нещо на касата.
Той взе една книга и свали капачката на химикалката, готов да се захване с подписите. С крайчеца на очите си забеляза, че съвсем близо до него е застанал човек, и щом вдигна поглед, в лицето му бе заврян голям жълт микрофон.
– Намираме се в книжарницата, където в момента Кристиан Тюдел подписва дебютния си роман „Русалката“. Кристиан, днес името ти е по всички афиши17. Притесняват ли те заплахите, насочени срещу теб? Полицията намесила ли се е?
17 Характерно за шведската преса е разпространението на афиши с водещите новини във вестниците. Афишите се разлепят до будките за вестници и с тях изданията целят да привлекат купувачи. – Б. пр.
Репортерът го гледаше подканващо. Още не се беше представил, но ако се съдеше по надписа на микрофона, работеше в местното радио.