– Въпросът не е дали можем да си го позволим, или не. Въпросът е, че аз работя денонощно, за да изкарвам пари, а ти просто ги пилееш за... идиотщини.
– Да, а аз не правя нищо вкъщи – каза Луис и се изправи, размахвайки ръце, за да изсъхне лакът за нокти. – Само си седя, ям пралини и гледам сапунки по цял ден. Сигурно и сам си отгледал момичетата, аз и в това ли нямам участие? Ти си сменял пелени, хранил си ги, водел си ги на училище, грижил си се за всичко вкъщи. Така ще да е било, а?
Тя профуча покрай него, без дори да го погледне. Бяха водили този разговор хиляди пъти. И сигурно щяха да го водят още хиляда, ако не настъпеше някаква драстична промяна. Бяха като сработени танцьори, които знаеха стъпките и се движеха синхронно.
– Това е една от находките ми от Гьотеборг. Не е ли хубаво? – Тя свали едно кожено яке, което висеше на закачалка в антрето. – От разпродажба, струваше само четири хиляди.
Вдигна го пред себе си, след което го окачи обратно и тръгна по стълбите към горния етаж. Вероятно и този път никой нямаше да спечели спора. Бяха равностойни опоненти и всичките им сблъсъци през годините завършваха с равенство. Вероятно по-добре би било един от тях да е по-слаб. Тогава нещастният им брак можеше и да приключи.
– Следващия път ще ти срежа картата – изкрещя й той.
Момичетата бяха на гости при приятелка, така че нямаше причина да говорят тихо.
– Докато харчиш пари за любовниците си, не си и помисляй да докосваш картата. Да не си единственият, който може да чете банкови извлечения?
Ерик изруга. Знаеше си, че трябва да промени адреса, така че сметките да пристигат в офиса. Не можеше да отрече, че е щедър към онези, на които се падаха честта и удоволствието да го приемат в леглото си. Пак изруга и нахлузи обувките си. Осъзна, че този рунд въпреки всичко е спечелен от Луис. И тя също го знаеше.
– Отивам да купя вечерния вестник – викна той и тресна вратата след себе си.
Разхвърча се чакъл, когато подкара рязко беемвето, а пулсът му се успокои чак когато наближи градчето. Само да беше подписал предбрачен договор. Тогава Луис отдавна щеше да е блед спомен. Но по онова време бяха бедни студенти, а когато преди няколко години повдигна въпроса за развод, тя просто му се изсмя в лицето. Ерик отказваше да я остави да се измъкне с половината от това, което бе изградил и за което се бе трудил и борил. За нищо на света! Удари волана с юмрук, но се успокои, когато сви в паркинга на „Консюм“18.
18 Голяма верига супермаркети, собственост на Шведския кооперативен съюз. – Б. пр.
Пазаруването беше задача на Луис, така че той бързо подмина рафтовете с хранителни стоки. Спря се за кратко при сладките, но реши да се въздържи. Вместо това тръгна към вечерните вестници, които се намираха точно до касата, но щом ги видя, спря на място. Черните букви на афиша крещяха насреща му: Новата литературна звезда Кристиан Тюдел живее под заплаха за живота си! И отдолу, в телеграфен стил и с по-дребен шрифт: Получава заплаха по време на рилийз парти, припада.
Ерик трябваше да направи усилие, за да накара краката си да тръгнат напред. Чувстваше се така, сякаш се движи под вода. Взе един брой на ГТ и с треперещи пръсти намери страниците със статията. Когато я изчете, се втурна към изхода. Не беше платил за вестника и чу касиерката да вика някъде зад гърба му. Но продължи да бяга. Трябваше да се прибере.
– Как, по дяволите, са разбрали вестниците?
Патрик и Мая бяха ходили на пазар и той хвърли днешния брой на ГТ на масата, преди да прибере храната в хладилника. Мая се беше покатерила на един от кухненските столове и му помагаше ентусиазирано, като вадеше продуктите от торбите.
– Ох... – бе всичко, което успя да каже Ерика.
Патрик бе протегнал ръка към хладилника, но спря по средата на движението. Познаваше съпругата си достатъчно добре, за да разчита сигналите.
– Какво си направила, Ерика?
Патрик държеше в ръка опаковка от „Лет & Лагом“19 и я гледаше право в очите.
19 Марка хранителни мазнини, смес от животински и растителни продукти. – Б. пр.
– Информацията може да е изтекла чрез мен.
– Как така? С кого си говорила?
Дори Мая долови напрежението в кухнята и застана неподвижно, загледана в майка си. Ерика преглътна и се престраши.
– С Габи.
– С Габи! – Патрик едва не се задави. – Разказала си на Габи? Със същия успех можеше да звъннеш направо на ГТ.
– Не мислех...
– Да, спокойно може да се каже, че не си мислела. Какво смята Кристиан за това? – попита Патрик и посочи гръмките заглавия.