Така че бе изоставила кариерата на танцьорка. Но когато се срещнаха, и чак до края, танцът още го имаше в тялото й. Можеше да седи и да я гледа с часове. Да наблюдава как обикаля из къщата, как подрежда и си тананика, движейки се с такава грация, че сякаш се носеше по пода.
Отново приближи роклята до лицето си. Почувства хладния плат да докосва кожата му, закачайки леко наболата му брада и охлаждайки горещите му, трескави бузи. За последно беше облякла роклята на един Мидсомар20. Синият плат подчертаваше цвета на очите й, а тъмната плитка, която висеше на гърба й, светеше също като лъскавата тъкан.
20 Празникът на лятното слънцестоене, един от най-важните дни в шведския календар. – Б. пр.
Беше фантастична вечер. Като никога, по време на празника грееше слънце, така че бяха излезли на двора. Ядоха херинга с варени картофи. Бяха сготвили заедно. Детето лежеше на сянка, а мрежата против комари покриваше плътно количката, така че то бе защитено.
Името на детето прекоси мислите му и той подскочи, като че се бе убол на нещо остро. Насила насочи мислите си към запотените чаши, приятелите, които вдигаха наздравица, лятото, любовта, тях двамата. Сети се за ягодите, които тя донесе в голяма купа. Спомняше си я как ги мие на чешмата в кухнята, а той се закача с нея, задето всяка трета или четвърта ягода се оказва между устните й, вместо в купата. Същата купа, която щяха да сервират на гостите, заедно с бита сметана и щипка захар, точно както я бе научила баба й. Тя отвърна на закачките му със смях, придърпа го към себе си и го целуна с устни, които имаха вкус на зрели плодове.
Той захлипа, както си седеше с роклята в ръце. Не можеше да се удържи. По плата се появиха тъмни петна от сълзите му и той ги избърса с ръкава на блузата си. Не искаше, не биваше да изцапа и малкото, което му беше останало.
Кристиан постави внимателно дрехата обратно в куфара. Роклята беше единственото, останало от тях. Единственото, което се бе решил да запази. Затвори куфара и го пъхна предпазливо на мястото му. Сана не биваше да го намери. Стомахът му се обръщаше при мисълта тя да го отвори, да погледне вътре, да вземе роклята. Знаеше, че не е прав, но беше избрал Сана по една-единствена причина. Тя не приличаше на нея. Не се движеше като танцьорка и устните й нямаха вкус на ягоди.
Но това не беше помогнало. Миналото все пак го настигна. Също толкова безмилостно, колкото бе застигнало и нея, жената със синята рокля. Той вече не виждаше изход.
– Може ли да ви оставя Лео за малко?
Паула гледаше към майка си, но всъщност се надяваше най-вече на Мелберг. Много скоро след раждането на сина им двете с Йоана разбраха, че новият мъж на майка й е перфектната детегледачка. Мелберг беше абсолютно неспособен да им откаже.
– Не, ние... – започна Рита, но партньорът й я прекъсна и каза ентусиазирано:
– Няма проблеми, с баба му ще гледаме малкия. Вие тръгвайте и не се притеснявайте.
Рита въздъхна отчаяно, но не можа да не погледне с любов към мъжа, с когото бе избрала да живее. Той беше необработен диамант, меко казано. Знаеше, че мнозина го смятат за грубиян, за недодялан и невъзпитан. Но тя още в началото откри в него други качества, такива, които само добра жена би могла да изкара наяве.
И се бе оказала права. Мелберг се държеше с нея като с кралица. Стигаше й да го види как гледа сина на дъщеря й, за да разбере какво се крие в него. Любовта му към момчето беше невероятна. Единственият проблем бе, че тя самата внезапно се озова на второ място. Но можеше да го преживее. Освен това имаха напредък на дансинга. Нямаше изгледи той да стане майстор на салсата, но поне вече не й се налагаше да ползва обувки с метални върхове.
– Ако можеш да се справиш с него сам за известно време, мама може да дойде с нас. С Йоана мислим да отидем до Торп и да купим разни неща за стаята на Лео.
– Давай го насам – каза Бертил и замаха нетърпеливо към момчето в ръцете на Паула. – Естествено, че ще издържим няколко часа. Бутилка или две, когато огладнее, а после малко качествено общуване с дядо Бертил. Какво по-добро за момчето!
Паула му подаде сина си и Бертил го пое в прегръдките си. Господи, каква странна двойка бяха. Но между тях имаше специална връзка, не можеше да го отрече. Макар и в нейните очи Бертил Мелберг все още да беше най-лошият шеф, който можеше да си представи, той се бе оказал най-добрият дядо на света.