– Ето така. А момичетата се притесняваха, че няма да се справя с него. Какво ще кажеш, Лео, не си ли заслужихме малка почивка?
Бертил вдигна добре опакованото бебе и се настани удобно на дивана с Лео в скута си. Детето започна да човърка нещо с пръстчетата си, но след малко зарови доволно лице във врата на комисаря.
Когато жените в живота им се прибраха половин час по-късно, двамата спяха дълбоко.
– Кристиан вкъщи ли е?
На Ерика й се прииска да се обърне и да избяга, когато Сана отвори вратата. Но Патрик беше прав. Нямаше избор.
– Да, само че е на тавана. Ще го извикам. – Сана се обърна към стълбището, водещо до втория етаж. – Кристиан! Имаш посетител – викна тя, после погледна Ерика. – Влизай, сега ще дойде.
– Благодаря.
Ерика се чувстваше неловко, застанала до Сана в антрето, но скоро чу стъпки по стълбите. Щом Кристиан се появи, тя забеляза колко изнемощял изглежда и гузната й съвест я загриза още по-безмилостно.
– Здравей? – каза той въпросително и я поздрави с прегръдка.
– Трябва да говоря с теб за едно нещо – каза Ерика и отново изпита желание да си плюе на петите.
– Аха. Ами добре, влизай.
Кристиан направи жест към хола и тя се измъкна от връхните си дрехи.
– Искаш ли нещо за пиене?
– Не, благодаря. – Тя поклати глава. Искаше единствено да приключи с цялата работа. – Как мина раздаването на автографи? – попита и седна в единия край на дивана в хола, потъвайки дълбоко в меката мебел.
– Добре – отговори Кристиан по начин, който не предразполагаше към повече въпроси и попита: – Видя ли вчерашния вестник?
Лицето му беше сиво на зимната светлина, която се процеждаше през прозореца.
– Да, точно за това исках да поговорим.
Ерика събра сили за продължението. Един от близнаците я ритна силно в ребрата и тя изпъшка.
– Ритат ли?
– Да, и още как. – Пое си дъх и продължи: – Историята изтече в пресата по моя вина.
– Какво имаш предвид?
Кристиан се поизправи в дивана.
– Не аз съм ги информирала – побърза тя да добави. – Но направих глупостта да разкажа на неподходящ човек.
Не можеше да погледне Кристиан в очите и вместо това се взираше в ръцете си.
– Габи? – въздъхна Кристиан уморено. – Но не помисли ли, че тя...
Ерика го прекъсна.
– И Патрик каза същото. Имате право. Трябваше да се досетя, че не мога да й се доверя, че тя ще възприеме историята като възможност за още по-голяма публичност. Чувствам се като глупачка. Наистина не трябваше да постъпвам толкова наивно.
– Така е, но вече няма какво да се направи – каза Кристиан.
Примирението му накара Ерика да се почувства още по-зле. Предпочиташе да й се развика, отколкото да гледа умореното му, разочаровано изражение.
– Извинявай, Кристиан. Много съжалявам за това.
– Е, можем поне да се надяваме, че тя е права.
– Кой?
– Габи. Така поне ще продам повече книги след случилото се.
– Не разбирам как може да бъде толкова цинична. Да те изтипоса така пред медиите само защото ще е добре за бизнеса.
– Все пак не е постигнала такъв успех, като се е държала добре с всички.
– И въпреки това. Струва ли си?
Ерика се чувстваше отчаяна заради предателството, което бе извършила, и не можеше да проумее как някой би сторил нещо такова умишлено. И то заради някаква печалба.
– Ще отшуми – каза Кристиан, но не звучеше напълно убеден.
– Журналистите нахвърлиха ли ти се?
Ерика се размърда, опитвайки се да застане по-удобно. Както и да седнеше, имаше чувството, че някой от органите й остава приклещен.
– След първия разговор вчера си изключих мобилния. Не смятам да ги подхранвам с още информация.
– А как върви с... – Ерика се поколеба. – Получавал ли си още заплахи? Ще те разбера, ако вече ми нямаш доверие, но знай, че си научих урока.
Кристиан като че се сви в себе си. Загледа се през прозореца. Не бързаше да отговори. Когато все пак го направи, гласът му беше слаб и изморен.
– Не искам да говоря за това. И без това придоби твърде големи пропорции.
От горния етаж се чу трясък и едно от децата закрещя високо и пискливо. Кристиан не понечи да се изправи, но Ерика чу зад гърба си как Сана се втурва по стълбите.
– Добре ли се разбират? – попита Ерика и кимна нагоре.
– Не особено. Общо взето, големият брат не се радва на конкуренцията.
Кристиан се усмихна.
– Хората имат склонност да се фокусират твърде много върху първото си дете, когато се роди – каза Ерика.
– Да, така е – съгласи се Кристиан и усмивката му изчезна.
Изражението му беше чудновато и Ерика не можеше да го разгадае.
На горния етаж вече се чуваха виковете и на двете момчета и ядосаният глас на Сана се присъедини към тях.
– Трябва да говориш с полицията – каза Ерика. – Както се досещаш, разказах на Патрик и стоя зад това си решение. Той смята, че определено трябва да погледнеш на нещата сериозно и първата стъпка е да съобщиш в полицията. Като начало можеш просто да се срещнеш с него, неофициално, ако искаш.
Сама чу, че гласът й звучи умолително, но писмата много я бяха разстроили и подозираше, че в действителност Кристиан също се чувства така.
– Не искам да се занимавам повече с това – каза той и се изправи. – Знам, че не си искала нещата да се развият така, когато си говорила с Габи. Но трябва да уважиш решението ми да не раздухвам историята.
Крясъците на горния етаж достигнаха нови висоти и Кристиан тръгна към стълбите.
– Извини ме, трябва да помогна на Сана, преди момчетата да се избият. Не е нужно да те изпращам, нали?
Той забърза нагоре, без да каже довиждане, и на Ерика й се стори, че се опитва да избяга.