– Ще бъде много забавно!
Габи го задържа на ръка разстояние, грейнала насреща му.
Кристиан продължаваше да се бори за въздух, обгърнат от облака парфюм, така че успя само да кимне.
– Ларш-Ерик и Ула-Лена от хотела са просто фантастични – продължи тя. – Какви мили хора! И бюфетът изглежда прекрасно. Това наистина ми се струва като правилното място да лансираме брилянтната ти книга. Какво е чувството всъщност?
Кристиан внимателно се измъкна от ръцете й и отстъпи крачка назад.
– Ами малко нереално, да си призная. Мислех за романа толкова дълго, а сега... ами ето ме тук.
Той хвърли поглед към купчината книги, наредени на една маса до входа. Прочете името си, обърнато наопаки, както и заглавието: „Русалката“. Сви го стомахът. Романът наистина беше публикуван.
– Мислим да направим така – каза тя и го повлече за ръкава на сакото, а той я последва апатично. – Ще започнем със среща с журналистите, за да можете да поговорите на спокойствие. Много сме доволни от медийното присъствие. ГП2, ГТ3, „Бохусленинген“ и „Стрьомстадс Тиднинг“ са тук. Вярно, няма ги вестниците, които покриват цялата страна, но пък това се компенсира от днешната възторжена рецензия в „Свенскан“4.
2 „Гьотеборгс Постен“, вестникът с втория по големина тираж в Швеция, четен главно в югозападните области на страната. – Б. пр.
3 „Гьотеборгс Тиднинген“, локалното издание на „Експресен“, един от най-големите таблоиди в Швеция. – Б. пр.
4 „Свенска Дагбладет“, вестникът с третия най-голям тираж. Издава се в Стокхолм и се разпространява почти из цялата страна. – Б. пр.
– Каква рецензия? – попита Кристиан, докато Габи го дърпаше към малък подиум до сцената, където очевидно щеше да говори с пресата.
– После ще ти кажа – отвърна тя и го бутна в стола, стоящ най-близо до стената.
Той се опита да си възвърне контрола над ситуацията, но се чувстваше така, сякаш е бил засмукан в голяма сушилня, а гледката на Габи, която вече се отдалечаваше, засили усещането. Из помещението търчаха хора от персонала и подреждаха. Никой не му обръщаше внимание. Позволи си да затвори очи за момент. Замисли се за книгата, за часовете пред компютъра. Стотици, хиляди часове. Замисли се за нея, за Русалката.
– Кристиан Тюдел?
Гласът го изтръгна от мислите му и той погледна нагоре. Мъжът пред него стоеше с протегната ръка и, изглежда, очакваше ръкостискане. Така че той се изправи и се здрависа.
– Биргер Янсон, „Стрьомстадс Тиднинг“.
Мъжът остави голяма фотографска чанта на пода.
– Да, добре дошъл. Седни – каза Кристиан, който не беше сигурен как трябва да се държи.
Огледа се за Габи, но мерна единствено нещо яркорозово да пърха при входа.
– Доста са се бръкнали – каза Биргер Янсон и се огледа.
– Да, така изглежда – съгласи се Кристиан.
После двамата замълчаха, помръдвайки нервно от време на време.
– Ще започваме ли? Или да изчакаме и другите?
Кристиан сви рамене неразбиращо. Откъде да знае? Никога преди не беше участвал в такова събитие. Янсон явно прие реакцията му за съгласие, постави диктофон на масата и го включи.
– Така... – започна той и погледна Кристиан подканващо. – Това е дебютният ти роман.
Кристиан се зачуди дали се очаква да направи нещо повече от това, просто да потвърди казаното.
– Да, така е – каза той и се прокашля.
– Много ми хареса – продължи Биргер Янсон със строг тон, който не отговаряше на похвалата.
– Благодаря – отвърна Кристиан.
– Какво искаш да кажеш с него?
Янсон провери диктофона, за да се увери, че лентата се върти.
– Какво искам да кажа? Не знам точно. Това е история, разказ, който се въртеше в главата ми и трябваше да излезе навън.
– Книгата е много мрачна. Бих казал даже потискаща. – Биргер гледаше Кристиан, сякаш се опитва да надникне в най-дълбоките кътчета на ума му. – Така ли виждаш обществото?
– Не знам дали с романа съм се опитал да предам мнението си за обществото – отвърна Кристиан и трескаво затърси някакъв умен отговор.
Никога не бе мислил по този начин за написаното от него. Историята съществуваше от толкова време, чакаше вътре в него и накрая бе принуден да я запише на хартия. Но какво искаше да каже за обществото? Тази мисъл дори не му бе хрумвала.
Накрая Габи го спаси. Тя пристигна с останалите журналисти, събрани накуп, и Биргер Янсон изключи диктофона, докато всички се поздравяваха и се настаняваха на столовете. Това отне някоя и друга минута и Кристиан се възползва от случая, за да се съвземе.