Габи веднага привлече вниманието на присъстващите.
– Добре дошли на срещата с новата изгряваща звезда на литературното небе, Кристиан Тюдел. Ние от издателството сме безкрайно горди да издадем романа му „Русалката“ и вярваме, че това е началото на дълга и фантастична писателска кариера. Кристиан още не е успял да прочете рецензиите, така че с голямо удоволствие мога да му съобщя, че днес получи блестящи отзиви от най-различни издания, сред които „Свенскан“, ДН5 и „Арбетарбладет“. Ще ви прочета няколко избрани откъса.
5 „Дагенс Нюхетер“, най-големият шведски вестник. – Б. пр.
Тя сложи чифт очила и се протегна да вземе купчина листове, които лежаха на масата пред нея. Тук-там на белия фон се виждаха подчертани с розов маркер редове.
– Езиков виртуоз, който изобразява уязвимостта на малкия човек, без да губи усещането за голямата перспектива. Това беше от „Свенскан“ – поясни Габи, кимна на Кристиан и премина на следващата страница. – Да четеш Кристиан Тюдел, който с изчистената си проза хвърля светлина върху фалшивите обещания на обществото за сигурност и демокрация, е едновременно приятно и болезнено. Думите му режат като нож през плът, мускули и съвест и ви карат трескаво да четете нататък и да търсите още от мъчителната, но красива пречистваща болка. Това беше ДН – каза Габи и свали очилата си, като едновременно с това подаде листовете с рецензиите на Кристиан.
Той ги пое с недоверие. Бе чул ясно думите и чувството да го засипват с хвалби беше приятно, но, честно казано, не разбираше за какво говорят. Той просто бе писал за нея, бе разказал историята й. Същността й и думите, с които я бе описал, излизаха от него подобно на електрически разряд, който понякога го оставяше напълно изпразнен. Не искаше да каже нищо за обществото. Искаше да каже нещо за нея.
Възраженията останаха на върха на езика му. Никой друг не би разбрал и може би така трябваше да бъде. Никога нямаше да може да обясни.
– Направо страхотно – каза той и едва ли не чу как думите му дрънчат на кухо, когато се отрониха от устата му.
Последваха още въпроси. Още похвали и мнения за книгата му. А той имаше чувството, че не може да отговори смислено на нито един въпрос. Как да опише нещо, което бе изпълвало всяко ъгълче на живота му? Нещо, което не беше просто разказ, ами въпрос на оцеляване. На болка. Постара се колкото можеше. Опитваше се да дава ясни и обмислени отговори. Очевидно успяваше, защото от време на време Габи му кимаше одобрително.
Когато интервюто приключи, Кристиан искаше единствено да се прибере вкъщи. Чувстваше се съвършено изпразнен. Но бе принуден да остане в красивата трапезария на „Стура Хотелет“, така че си пое дълбоко дъх и се подготви да посрещне гостите, които започваха да нахлуват вътре. Усмихна се, но това му коства повече, отколкото някой можеше да си представи.
– Можеш ли да останеш трезва тази вечер? – прошепна Ерик Линд на съпругата си, така че останалите, които се редяха да влязат на партито, да не го чуят.
– Можеш ли да останеш с ръце в джобовете тази вечер? – репликира го Луис, без да си направи труда да шепне.
– Не разбирам за какво говориш – каза Ерик. – И би могла да понижиш глас, благодаря.
Луис огледа студено съпруга си. Беше стилен, не можеше да го отрече. И едно време това я привличаше. Запознаха се в университета и много момичета я гледаха със завист, задето беше уловила Ерик Линд. Оттогава той бавно, но сигурно прогонваше любовта, уважението и доверието й с чукане. Нея не докосваше, но за сметка на това нямаше никакви проблеми с чукането извън брачното ложе.
– Хей, и вие ли сте тук? Колко хубаво!
Сесилия Янсдотер си проби път до тях и целуна и двамата по бузите.
Тя беше фризьорката на Луис, а през последната година и любовница на Ерик. Но, разбира се, с Ерик смятаха, че Луис не знае за това.
– Здравей, Сесилия – каза Луис и се усмихна.
Сесилия беше мило девойче, а ако Луис си позволеше да има зъб на всички, които си бяха лягали с мъжа й, нямаше да може да живее във Фелбака. Още преди години спря да й пука. Имаше си момичетата. И невероятното изобретение, наречено вино в кутия. За какво й беше Ерик?
– Не е ли вълнуващо, че вече имаме още един писател във Фелбака? Първо Ерика Фалк, а сега и Кристиан. – Сесилия почти подскачаше от ентусиазъм. – Прочетохте ли книгата?
– Аз чета само бизнес вестници – каза Ерик.
Луис завъртя очи. Типично за Ерик – да кокетничи с това, че не чете книги.
– Надявам се да получим една бройка – каза тя и се загърна по-плътно с мантото си.