— Искахме само най-доброто за него — казват сега родителите на децата от 26 клас, осъзнали, че след истерията около събитията на „Норд-Ост“ журналистите са подели и тяхната кампания. — Само най-доброто…
Дали Сиражди ще им повярва, че това е най-доброто за него? Той наистина се бие с децата. По време на часовете по рисуване хвърля боя по стените. И наистина спъва съучениците си. И колкото по-често го прави, толкова по-силно те му дават да разбере, че е различен от другите деца във 26 клас.
Така изглежда животът в Русия след „Норд-Ост“. Минават месеци и става все по-ясно, че тази отвратителна трагедия повдигна много проблеми. Всъщност тя се оказа доста удобна на много хора по много и различни причини.
Пръв в редицата е президентът с неговия безобразен селски цинизъм. Започна открито да трупа международни дивиденти от преживения ужас и смъртоносния му завършек. Не се посвени да използва кръвта на други хора, за да си направи реклама вътре в самата Русия.
А на дъното на тази пирамида са дребните крамоли в училищата и доволните полицаи, получили възможност да си завишат постиженията в „борбата с тероризма“ преди Нова година, за да си спечелят премии. Яростният античеченски шовинизъм и нападенията на расова основа непосредствено след „Норд-Ост“ се стопиха до един прагматичен и по-рафиниран расизъм.
„Какво, да се хващаме ли за оръжията?“ — питат някои чеченци. Можете да ги чуете как скърцат със зъби от безсилие. „Повече не можем да търпим“ — простенват други. Това, разбира се, е признак на слабост, която никак не им подхожда, особено когато децата им гледат. Какво да правят?
Акакий Акакиевич Путин II
Много съм се чудила защо така съм се заяла с Путин. Какво е това, заради което толкова много не го харесвам, че чак да напиша книга за него? Не съм сред политическите му опоненти или съперници, а просто една живееща в Русия жена. Аз съм 45-годишна московчанка, която е била свидетел на най-големия позор на Съветския съюз през 70-те и 80-те години на XX век. Наистина не искам да се връщам там.
Приключвам писането на тази книга на 6 май 2004 г. Нямаше особени възражения срещу резултатите от президентските избори от 14 март. Опозицията ги прие безропотно. Така че утре ще видим началото на Путин II, преизбрания с невероятното мнозинство от над 70 процента президент. Дори да махне 20 процента вероятни измами по време на гласуването, той пак е получил достатъчно бюлетини, за да си осигури втори президентски мандат.
След няколко часа Путин, типичният подполковник от съветското КГБ, двойникът на Акакий Акакиевич, смачканият герой от „Шинел“ на Гогол, ще се възкачи отново на трона на Русия. Мирогледът му е плитък и провинциален, напълно отговарящ на чина му, на неприятната му личност на подполковник, който така и не е успял да стане полковник. Има маниерите на съветски таен агент, който по навик души около своите колеги. И е отмъстителен: нито един негов политически опонент не е поканен на церемонията по встъпване в длъжност, там няма да има представители на нито една политическа партия, която е направила и крачка встрани от неговата линия.
Брежнев беше противна личност, Андропов — кръвожаден, въпреки че имаше демократично лустро. Черненко беше тъп, а руснаците не харесваха Горбачов. На моменти Елцин ни караше да се кръстим, докато се чудим накъде ни водят неговите действия.
Ето го и техният апотеоз. Утре бодигардът от 25-и ешелон, човекът от охранителния кордон край кортежите, Акакий Акакиевич Путин ще мине по червения килим на тронната зала в Кремъл, сякаш той е господарят там. Край него ще блести лъснатото царско злато, слугите му раболепно ще му се усмихват, бойните му другари, подбрана селекция от най-ниските чинове в КГБ, които при него получиха възможност да се издигнат, ще се подуят до пръсване от важност.
Все едно гледаме Ленин след революцията, който крачи като собственик из превзетия през 1918 г. Кремъл. Официалната комунистическа история — а ние друга и нямаме — твърди, че походката му била всъщност доста скромна, но мога да се обзаложа, че скромността му е била нагла. Вижте ме мен, незначителния и скромен човек! Мислехте, че съм нищожество, но аз успях да се издигна. Покорих Русия точно както възнамерявах. Принудих я да ми се кълне във вярност.
Утре един доносник на КГБ, който дори в това си качество не е направил кой знае какво впечатление, ще мине през Кремъл също като Ленин. Ще е постигнал отмъщението си.
Нека обаче върнем малко лентата назад.
Победата на Путин е предсказана с голяма доза сигурност както у нас, така и по целия свят, особено след унижението на всички демократични и либерални опозиционни партии в Русия на парламентарните избори от 7 декември 2003 г. Затова резултатите от 14 март 2004 г. не изненадаха никого. У нас пристигнаха международни наблюдатели, но никакъв шум не се вдигна. Изборният ден беше съвременен римейк на авторитарния бюрократичен съветски театър, наречен „израз на свободната воля на хората“, който повечето, включително и аз, си спомнят много добре. В онези времена отивахме и пускахме бюлетината в урната, без да му мислим чие име е написано, защото резултатите бяха предварително известни.