Много неща се случват зад кулисите на руския политически живот и хората имат къса памет. Въпреки че не знаеше какво се готви и нямаше никакви инструкции от Путин — те никога не са били признавани публично, — Руската Дума потвърди назначаването на Фрадков с убедително мнозинство, като се позова на дълга си „да изпълни волята на избирателите, които се доверяват във всичко на президента Путин“. В Думата, чиято структура беше определена от изборите на 7 декември 2003 г., практически няма опозиция на Путин и е поставена под здрав контрол от страна на Кремъл.
Дойде и 14 март. Всичко мина по сценария на Кремъл. Животът си потече както обикновено. Бюрократите се върнаха към неуморните си кражби. Продължи масовото изтребление в Чечня, което беше позатихнало по време на изборите, само колкото да даде напразни надежди на тези, които от години се надяваха на мир. Втората чеченска война беше започнала в средата на 1999 г., когато Путин се кандидатира за първи път за президент. По типична азиатска традиция точно преди второто му избиране за президент двама чеченски партизански командири сложиха оръжие в краката на великия лидер. Роднините им бяха арестувани и държани в плен, докато командирите заявиха, че вече подкрепят Путин и се отказват всякакви идеи за независимост. Олигархът Ходорковски започна да пише до президента пълни с разкаяние писма от затвора. „Юкос“ бързо обедняваше. Берлускони дойде на официално посещение и първият му въпрос към приятеля му беше как и той да успее да спечели 70 процента на изборите. Путин не даде ясен отговор, но и да беше, другарчето му Силвио нямаше да го разбере. Берлускони все пак е европеец.
Двамата отидоха на излет в провинцията и отседнаха в Липецк, откриха производствена линия за перални и гледаха военно авиошоу. Путин продължи с унищожителните си критики към висши сановници по телевизията. Обикновено това са начините, по които ни го показват — или получава доклади от чиновниците в кремълския си кабинет, или ги разкъсва на парчета в безкрайни монолози. Образът му е методично обмислен от пи ар специалистите. Никакви фриволности, никакви рискове.
Дори на Великден вместо възкръсналия Христос, пак Путин се яви на хората. В Църквата „Христос Спасител“, построена от бетон върху открит басейн от съветско време, беше отслужена литургия. Беше изминал почти месец от преизбирането на президента. Там рамо до рамо, като на военен парад, се бяха наредили Путин, премиерът Фрадков и Дмитрий Медведев — новото кремълско протеже и началник на президентския кабинет, дребен човек с огромна глава. Тримата несръчно и комично се кръстеха, а Медведев първо докосваше челото си, а после гениталиите си. Да ти се догади. Путин се здрависа с патриарха, Медведев го последва, сякаш беше един от техните другари. Според църковния ритуал би трябвало да му целунат ръка. Патриархът се направи, че не е забелязал гафа. Кремълските манипулатори са много добри и много начетени, но бяха пропуснали да кажат на политиците как би трябвало да се държат. До Путин стоеше и кметът на Москва Юрий Лужков, на когото се дължи построяването на катедралата, и който единствен знаеше как да се кръсти. Патриархът се обърна към Путин с титлата „ваше височество“, от което дори най-незаинтересуваните премигнаха. Въпреки многото бивши офицери от КГБ на висши държавни позиции великденската служба измести парада за 9 май и се превърна в голям задължителен национален ритуал.
Началото на службата беше още по-комично от ръкостисканията с патриарха. И двете национални телевизии предаваха на живо обиколката на църквата, която предшества службата. Патриархът също участваше в нея, макар че беше болен. Телевизионният коментатор, вярващ и вещ човек, обясняваше на зрителите, че църковните двери трябва да бъдат затворени преди полунощ, защото символизират входа към пещерата, в която е поставено тялото на Исус. След полунощ миряните от процесията очакват отварянето на храмовите врати. Патриархът е застанал на стъпалата над главите им и влиза пръв, за да възвести вече случилото се възкресение.
След като патриархът казва първата молитва след полунощ пред вратите на църквата, те се отварят и какво да видим вътре: Путин, нашия скромен президент, рамо до рамо с Фрадков, Медведев и Лужков.
Не знаеш да се смееш ли, да плачеш ли. Низ от комични ситуации, и то точно в Светата нощ. Кажете ми, какво да му харесвам на този човек? Той профанизира всичко, до което се докосне.