Някъде пак по това време, на 8 април, две деветмесечни бебета близначки бяха обявени в Чечня за „шахид“ — мъченици на вярата. Те са от малката чеченска ферма Ригах и бяха убити още преди да се научат да ходят. Обичайната история. След изборите 14 март в Чечня бяха подновени безмилостните военни операции. Армията, чрез своя Регионален оперативен щаб за координация на контра терористичните операции, обяви, че се опитва да залови Басаев: „Провежда се мащабна военна операция, която цели унищожаването на членовете на въоръжените формирования.“ Не успяха да заловят Басаев, но на 8 април около два часа следобед като част от „военната операция“ фермата Ригах е подложена на ракетен обстрел. Избиват всички вътре: майка и петте й деца. Гледката, която заварил Имар-Али Дамаев, бащата на семейството, може да превърне и най-запаления милитарист в пацифист до края на дните му, или в камикадзе. Двайсет и девет годишната му съпруга Майдат лежала мъртва, прегърнала четиригодишния им син Джанати, тригодишния Джарадат, двегодишния Умар-Хаджи и малката деветмесечна Зара. Майчината прегръдка не успяла да спаси никого. Малко по-далеч от тях лежала Зура, близначката на Зара. Или Майдат не е успяла да прегърне и нея, или не е имала време да помисли как защити и петото си дете с тялото си, а бебето Зура не е имало време да пропълзи двата метра. Имар-Али събрал осколките и успял да определи вида на ракетите: 350 Ф 8–90. Не било трудно, номерът лесно се разчитал. Като погребвали телата, моллата от съседното село обявил убитите за светци. Заровили ги още същата вечер, без да ги измият, без да ги облекат, така както си били, когато ги сполетяла смъртта.
Защо толкова не харесвам Путин? Защото годините минават. И това лято ще станат пет години, откакто беше провокирана Втората чеченска война. И не й се вижда краят. В началото й бебета, обявени после за шахид, не са били родени, но всички убийства на деца по време на бомбардировки и прочиствания от 1999 г. досега остават неразкрити и не се разследват от органите на реда и закона. Убийците на деца не са си получили заслуженото, а великият „приятел на децата“ Путин никога не го е поискал. Армията продължава да безчинства в Чечня, както й беше позволено още в началото на войната, сякаш провежда операции на тренировъчен полигон, където няма хора.
Избиването на тези деца не предизвика буря в Русия. Нито една телевизия не излъчи снимки на петте загинали чеченчета. Министърът на отбраната не подаде оставка. Той е личен приятел на Путин и дори го смятат за евентуален негов наследник през 2008 г. Командващият военновъздушните сили не беше уволнен. Началникът на Генералния щаб не произнесе реч, за да изкаже съболезнования. А животът по света си течеше активно както винаги. В Ирак убиваха заложници. Цели нации настояваха пред правителствата си и международните институции войските да бъдат изтеглени от чуждите територии, за да се спаси животът на хората, които изпълняват дълга си. Но в Русия беше тихо.
Защо толкова не харесвам Путин? Точно затова не го харесвам. Заради сухата му деловитост, която е по-лоша от престъпление, заради цинизма, расизма и лъжите му, заради газа, който използва при обсадата на „Норд-Ост“, заради избиването на невинни хора, което не спря нито за миг през първия му президентски мандат.
Така виждам аз нещата. Другите имат различни гледни точки. Убийството на деца не отказа някои от опитите им да удължат мандата на Путин на десет години. Това се прави чрез създаването на ново младежко пропрезидентстко движение по инструкции от Кремъл. Заместник-началникът на кабинета на Путин е някой си Владислав Сурков, признат за доайен на руските пи ар специалисти. Той плете мрежи от чисти измами, лъжи вместо истини, думи вместо дела. В момента е много модерно да се правят фалшиви политически движения по директива от Кремъл. Не искаме Западът да ни подозира, че живеем в еднопартийна система, че нямаме плурализъм и се връщаме към авторитаризма. Отникъде се появяват групи като „Да маршируваме заедно“, „Да пеем заедно“, „За стабилност“ или някоя друга съвременна версия на старото съветско пионерско движение. Отличителна черта на всички тези възхваляващи Путин квазиполитически организации е невероятната скорост, с която ги регистрира Министерството на правосъдието, без да ги подлага на обичайното бюрократично разтакаване. А това ведомство обикновено е много предпазливо при опитите да се създаде някакво обединение, при което има и най-малък намек за политическа дейност. Първият политически акт на новосъздаденото движение обикновено е да обяви, че ще се бори за удължаването на мандата на нашия любим президент. Путин получи точно такъв подарък за встъпването си в длъжност на 7 май. В края на април организацията „За стабилност“ започна процедури за удължаването на мандата. Основополагащата им идея е, че Путин е генератор на стабилност. В същото време членовете на това миниатюрно движение настояват и за разследване на приватизацията. И така се обявяват против Ходорковски, което пак ги прави приятели на Путин. Московската избирателна комисия побърза да приеме молбата на младите политици от „За стабилност“ и да започне процедура за провеждането на национален референдум за удължаване на мандата на президента.