Да се върнем в Московска област в утрото на 4 май 2002 г. в армейско поделение 13815 в село Балашиха. Две параджийки от топлоцентралата, отопляваща поделението, чули наблизо викове за помощ. Втурнали се навън и видели, че насред двора е изкопана дупка, в която един войник е заровен до шията. Изровили го, прерязали въжетата, с които били вързани ръцете и краката му и му помогнали да излезе.
В този момент се появил вбесен майор Александър Симакин. Започнал да крещи на жените да оставят войника. Той давал на редник Чеснаков урок и ако те двете не се върнели незабавно в топлоцентралата, щял да се погрижи да ги уволнят.
Освободеният от ямата редник Чеснаков избягал от поделението.
Руската армия винаги е била един от основните стълбове на държавата. Но днес се е превърнала в затвор, ограден с бодлива тел, в който изпращат младите граждани на страната без съд и присъда. И офицерите в нея са наложили правила като в местата за лишаване от свобода. Да пребиеш някого до смърт там е основен метод на възпитание. Случайно или не, но така самият Путин описа начина, по който смята да се справи с враговете на Русия, когато се качи на трона в Кремъл.
За президента с неговите еполети на подполковник и две дъщери у дома, които никога няма да служат в армията, това положение може и да е приемливо. Останалите обаче сме дълбоко потресени, може би само с изключение на офицерската каста, която се държи като шайка дребни гангстери над закона. Особено възмутени са хората, които имат синове в донаборна възраст. Те нямат време да чакат отдавна обещаните, но забуксували реформи в армията да се случат. Те се страхуват да изпратят синовете си в някой полигон като Камишин, или в Чечня, или на някое друго място, откъдето няма връщане.
Нашето ново средновековие, или военнопрестъпниците на всички Русии
В момента в Русия има два вида военнопрестъпници. Престъпленията им са свързани с Втората чеченска война, която започна през август 1999 г., когато Владимир Путин беше току-що назначен за министър-председател. Войната, която заемаше централно място през първия му президентски мандат, продължава и до днес.
Делата срещу военните престъпления имат нещо общо помежду си: изходът им се решава с идеологически, а не с правни аргументи. Inter armas silent leges. По време на война законите мълчат. Виновните са осъдени, но не вследствие на юридически процес, а според идеологическите ветрове, които завеят от Кремъл.
Първият вид военнопрестъпници наистина са участвали в бойните действия. От една страна, това са руски военнослужещи от така наречените „антитерористични операции“ в Чечня, а от друга — чеченските партизани, които са се били с тях. Първите обикновено оправдават за всички извършени престъпления, а на вторите се приписват обвинения, без много да се спазва законът. Първите получават свобода от съдебната система дори когато има неоспорими доказателства за вината им (а това рядко се случва, тъй като прокуратурата по принцип не си дава много зор да събира улики срещу тях). Вторите са наказвани с най-тежките възможни присъди.
Най-известното федерално дело е това срещу полковник Буданов, командир на 160-и танков полк на руското Министерство на отбраната. На 26 март 2000 г. — деня, в който Путин е избран за президент, — Буданов отвлякъл, изнасилил и убил 18-годишното чеченско момиче Елва Кунгаева, която живеела с родителите си в село Танги-чу близо до мястото, където бил временно дислоциран полкът на Буданов.
Най-известният чеченски казус е този със Салман Радуев — популярен партизански командир, който извършва терористични нападения още от времето на Първата чеченска война. Тогава е начело на така наречената Армия на генерал Дудаев. Радуев е заловен през 2001 г. и осъден на доживотен затвор, след което умира при мистериозни обстоятелства в строго охранявания затвор в Соликамск. Соликамск притежава лоша слава на „затворнически град“. Намира се в Пермска област и до него има солни мини. Той е място за изгнание още от царски времена. Радуев е символ на борбата за освобождение от Русия. Има много дела като неговото. Обикновено такива подсъдими се изслушват при закрити врати, за да се скрие информация от обществото. Аргументите за това често са неясни. От време на време след огромни усилия и при пълна секретност е възможно да получиш протоколи от дела срещу чеченски партизани. Обвинените са обявявани за виновни, без да се губи много време в събиране и анализиране на доказателства.