В същото време никой от първата категория обвинени във военни престъпления, независимо дали са от федералните или от чеченските сили, не получава честен процес. След произнасянето на присъдата чеченските партизани са изпращани в отдалечени трудови колонии и затвори, където не изкарват дълго. Проучванията на общественото мнение показват, че дори хората, които подкрепят правителството и усилията на президента в Чечня, смятат, че от тях се „отървават“ по нареждане на властите. Почти никой в Русия не вярва в справедливостта на руската съдебна система. Почти всички смятат, че тя е подчинена на изпълнителната власт.
Вторият тип военнопрестъпници са хора, озовали се в неподходящо време на неподходящо място, пометени от историческите стихии, които не са участвали във военни действия, но са имали нещастието да са чеченци, когато е трябвало някой да бъде осъден. Типичен пример за това е Ислам Хасуханов. Неговият случай напомня много на сталинските чистки, чийто връх е през 1937 г. Признанията се изтръгват с побой, използват се мъчения и психотропни вещества, за да се пречупи волята на обвиняемите. През това са преминали мнозинството чеченци, озовали се килиите за изтезания не само на ФСБ, но и на всички специални служби, които вилнеят из Чечня. Обвинените са измъчвани от поддръжниците на Ахмат Хаджи Кадиров, който до момента на убийството му е начело на проруското марионетно чеченско правителство, от служителите на военните комендантства, в подземията на поделенията на територията на страната, в изолирани килии в полицейски участъци.
Всичко това се координира и управлява от ФСБ. Това са хората на Путин, те се радват на неговата подкрепа и провеждат политиката му.
Сталин винаги ще бъде с нас
ДОСИЕ
Ислам Шейх-Ахмедович Хасуханов е роден през 1954 г. в Киргизстан. През 1973 г. постъпва в Съветската армия. Завършва Висшето военноморско политическо училище в Киев. От 1978 г. служи в Балтийския флот, а от 1989 г. — в Тихоокеанския. През 1991 г. завършва Военната политическа академия „Ленин“ в Москва. Като офицер подводничар, завършил военна академия, Хасуханов би трябвало да се смята за част от елита на руските военноморски сили. Преминава в запаса през 1998 г. с чин капитан първи ранг и длъжност заместник-командир на голяма атомна подводница Б 251. От 1998 г. живее в Грозни. Бил е начело на военния инспекторат при правителството на Аслан Масхадов и началник на генералния щаб. Женен е за племенницата на Масхадов, която му е втора жена. Има двама сина. Хасуханов взима дейно участие в Първата и Втората чеченски войни и никога не се е крил от федералните власти. Арестуван е на 20 април 2002 г. в окръжния център Шали от специални части, на ФСБ като „международен терорист“ и „един от основните организатори на незаконни въоръжени формирования“ и е осъден от Върховния съд на Република Северна Осетия-Алания на дванайсет години в трудов лагер при строг режим.
ПРЕДИСТОРИЯ НА ПРОЦЕСА
Какво се случва с човек, след като го приберат от ФСБ? Не ЧК от 1937 г., не ЧК на Солженицин и Гулаг, а съвременна ЧК, финансирана от днешните данъкоплатци? Никой не разполага с неоспорими факти, но всички се плашат както някога.
И точно както при съветския режим, рядко се промъква информация. Един от тези редки примери е случаят с Ислам Хасуханов.
Според досието на криминално дело №56/17 Ислам Хасуханов е арестуван на 27 април 2002 г. на улица „Маяковски“ в Шали и е обвинен по член 222 от Наказателния кодекс на Руската федерация в „притежание и носене на огнестрелно оръжие“. Естествено е да очакваме да има някакви доказателства за наличието на това оръжие.
Всъщност призори в дома на роднини на Хасуханов, при които той живеел заедно със семейството си, нахлуват маскирани въоръжени мъже. Повеждат го в неизвестна посока, без дори да си направят труда да му подхвърлят оръжие. Той самият не е притежавал собствено. Специалните федерални отряди, издирващи „международни терористи“ в Чечня, винаги са били убедени, че всичко може да им се размине. Този път действали по сигнал от информатор и не се съмнявали, че задържат един от лидерите на незаконните въоръжени формирования, чиято съдба е предопределена. Тъй като нямало да оживее, не били регистрирани нито пистолет, нито пушка като материални улики.