Обвинението по член 222 обаче си останало. Фалшифицираната дата 27 април също си останала. Такива липсващи седмици са много характерни за нашите антитерористични операции в Чечня. Арестуват някого и той изчезва. Първата седмица след задържането му е най-ужасната. Няма организация, която да отговаря за него, нито една специална служба не признава, че знае нещо за него. Близките му отчаяно го търсят, но той сякаш е потънал. Точно тогава разузнаването го изтезава, за да изтръгне информация.
Хасуханов почти не си спомня периода между 20 и 27 април. Бой, инжекции, още бой, още инжекции. И нищо друго. В протокола от съдебното заседание десет месеца след ужасната седмица пише: „През първите седем дни ме държаха в сградата на ФСБ в Шали, където ме биха. Оттогава имам 14 счупени ребра и едно от тях се заби в бъбрека ми.“
Какво са искали да изтръгнат от Хасуханов преди да умре от раните си? Настоявали да ги заведе до Масхадов3. След това можел да умре. Проблемът бил, че Хасуханов не само че не ги отвел при Масхадов, но заради отличното си здраве на военен подводничар не умрял.
На 30 април било решено да се заведе официално дело срещу него. Затова бил откаран във временна база за разпити в друг окръжен център в Чечня — село Знаменская. (По това време главен прокурор на Чечня е Александър Никитин.) Базата в Знаменская беше изтрита от лицето на земята от жена камикадзе на 12 май 2003 г. Цялата страна си отдъхна с облекчение, че справедливостта най-сетне надделява. Там били измъчвани и тайно погребани много хора.
Когато Хасуханов пристигнал в Знаменская, изглеждал като мъртвец. Тялото му било отпуснато като торба, но все пак дишал. Изтезанията продължили под ръководството на подполковник Анатоли Черепньов, заместник-началник на следствения отдел на ФСБ за Чечня. По-късно той станал главен следовател по делото на Хасуханов, решавал какви мъчения да му се прилагат и насочвал процеса, за да получи необходимите доказателства.
Из протоколите на съда:
„— Защо срещу вас е използвано насилие?
— По време на всички разпити ги интересуваше само къде е Масхадов и къде е подводницата, която според тях съм се канил да отвличам. Това бяха двата въпроса, заради които ме подлагаха на мъчения.“
Хасуханов не можел да заведе мъчителите си при Масхадов, защото за последен път го бил видял през 2000 г. и след това имал само недиректни контакти с него, за които използвали аудиокасети. Когато се налагало, Масхадов правел запис и го пращал на Хасуханов по куриер. От време на време Хасуханов му отговарял. Един от куриерите бил вербуван за информатор на ФСБ. Хасуханов получил за последен път преди ареста си касета през януари 2002 г., на която отговорил два дни преди задържането. В тези записи Масхадов обикновено карал Хасуханов, очевидно за протокола, да потвърди колко пари той, Масхадов, бил превел на различните командири. След малко ще разберем защо.
Но да се върнем на подводницата. Тази история заслужава да се разкаже подробно. Преди да мине в запаса, Хасуханов бил елитен военен подводничар. Бил единственият чеченец офицер на атомна подводница в съветско време, а и след това. Затова подполковник Черепньов се опитал да го уличи, че ръководи „план на незаконно въоръжено формирование за отвличане на атомна подводница, установяване на контрол над ядрена бойна глава, вземане на заложници от руската Дума и използването им за искане на промяна в конституционния ред на Руската федерация чрез заплаха, че ще бъдат убити с ядрено оръжие“. Това е точен цитат от молбата на Черепньов до главния прокурор на Чечня, в която се иска удължаване на мярката за неотклонение на Хасуханов. Тя не била отхвърлена.
Черепньов се постарал много, за да уличи Хасуханов, но постигнал минимални резултати. Хасуханов отказвал, или по-точно — не можел да признае. Защото през 1992 г. той самият „строил“ (както се изразяват във флота) на същата тази подводница, за чието предполагаемо отвличане го обвинявали. Той ръководел създаването й, като знаел, че след това ще служи на нея. И го правел от името на целия екипаж.
Черепньов обаче не се отказвал от историята с отвличането на подводницата. Служители на ФСБ изфабрикували документи, които уж били писани от чеченски сепаратисти на базата на секретни данни, дадени им от Хасуханов. Така се появил „Работен план на чеченско военно формирование за извършване на саботаж на територията на Руската федерация и чертани на ръка карти на базите на Четвърта атомна подводна флотилия от Тихоокеанския флот“, както и „План за провеждане на терористичен акт на територията на Русия“. Разбира се, към тях удобно била добавена бележка, че „детайлното планиране на операцията е извършено на основата на визуални разузнавателни данни на въпросния регион, събрани през декември 1995 г.“. И под тези думи искали да се подпише Хасуханов.
3
Аслан Масхадов е лидер на чеченската съпротива в настоящата чеченска война. През 1997 г. е избран за президент на Чеченската република Ичкерия и законността на избора му е призната от Кремъл и от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, която изпрати наблюдатели на изборите. През 1999 г. обаче Путин обяви Масхадов за „фактически отстранен“. Масхадов отвърна на това, като оглави съпротивата против окупацията на Чечня от федералните сили. Оттогава е в челото на списъка на най-търсените от Русия терористи.
Ислам Хасуханов е женен за племенницата на Масхадов. В Русия става известен като офицер подводничар, служил на най-елитните ядрени ракетоносачи във флота. Уволнява се с почести и по времето, когато Масхадов е международно признат законен президент на Чечня, работи в Министерството на отбраната на оглавяваното от него правителство. Но това не го спасява от 12-годишна присъда и той отива в затвора, защото е работил за Масхадов през този период. Както призна и Върховният съд на Република Северна Осетия-Алания, по време на предварителното разследване от Хасуханов са изтръгнати чрез варварски изтезания показания срещу Масхадов. Протоколите от тези разпити, в които има доказателства за мъченията, са предадени на „Амнести Интернешънъл“ и организацията продължава да работи по случая.