Бедата била, че не можели да го принудят да подпише. Хората от ФСБ станали още по-изобретателни в изтезанията, макар че малко неща не били опитали върху него. Но сега вече го биели, защото им провалял плановете.
Единствените документи, които Черепньов успял да накара Хасуханов да подпише („потвърди“ била думата, използвана в присъдата), и то когато не бил на себе си заради комбинацията от болка и психотропни вещества, били празни листове на „заповеди и инструкции за операцията от Масхадов“. Върху тях Черепньов после попълнил това, което смятал, че ще му свърши работа. Ето пример за една от тези фалшификации.
„На 2 септември 2000 г. Хасуханов издал бойна инструкция, с която заповядвал на всички партизански командири да пръснат малки пирони, нитове, болтове и сачми по шосетата по маршрутите за придвижване на федералните сили, за да прикрият с тях мините и експлозивите. Така в качеството си на лидер на незаконните въоръжени формирования Хасуханов подбудил другите участници в тях извършат терористични актове, насочени директно срещу установяването на конституционен ред на територията на Чеченската република.“
Черепньов искал Хасуханов да подписва протоколите от разпитите, без да ги чете. Ето пример и за тяхното съдържание.
„Въпрос [по всяка вероятност зададен от Черепньов]: Показано ви беше фотокопие от Обръщение към руските офицери № 216 от 26 ноември 2000 г. Какво можете да кажете по въпроса?
Отговор [за който се предполага, че е даден от Хасуханов]: Изготвянето и разпространението на такива документи е важна част от пропагандата, провеждана от оперативния щаб на въоръжените сили на Чеченската република Ичкерия под моето директно ръководство. Въпросните обръщения трябваше да противодействат на руските медии по отношение на отразяването на антитерористичните операции. Ясно ми беше, че разпространението на такива документи може да доведе до дестабилизация на ситуацията на територията на Чеченската република, но въпреки това го правех…“
Това е типичен армейски стил на писане. Цял месец изтезавали Хасуханов в Знаменская, за да натрупат ето такива материали.
Из протоколите на съда:
„— След като в резултат на побоите спрях да разбирам какво се случва и вече не реагирах на нищо, започнаха да ми бият инжекции и ме прехвърлиха в централата на ФСБ в Северна Осетия. Не искаха да ме оставят в отделението за разпити, защото лекарят им каза, че в резултат на по-ранните изтезания ще умра до 48 часа. Затова ме заведоха в дъскорезница с номер ЙаН 68-и.
— Оказана ли ви беше медицинска помощ?
— Оставиха ме да лежа в дъскорезницата три месеца и да се възстановявам сам.“
Що за дъскорезница е това? Тя се споменава от време на време в разказите за безследно изчезналите след „чистките“ в Чечня. Хора, минали през нея и оцелели, я наричат „трудов лагер“, термин от времето на Сталин, други — дъскорезница. Официалното й наименование е предприятие № ЙаН 68 и неин принципал е Министерството на правосъдието на Република Северна Осетия.
За нея се знае, че там изпращат полумъртви от изтезания хора, докарани до това състояние от офицери от правоохранителните институции (най-вече от ФСБ). Предприятието си затваря очите, че тези хора нямат документи за самоличност. След срещата си с федералните те вече не са личности, не са безследно изчезнали, които някой търси.
Трябва да сме задължени и благодарни на работещите в „дъскорезницата“, че приемат нелегално хора без самоличност в предприятието си, Така са спасили от сигурна смърт мнозина: онези, които е трябвало да умрат, но федералните не са си направили труда да ги застрелят, след като ги докарали от Чечня в Осетия, както и оставените да издъхнат, без да се налага ФСБ да си цапат ръцете. Никой не знае колко души са завършили жизнения си път там по време на Втората чеченска война, нито кои са били. От тях не е останало нищо друго, освен купчина пръст над безименните гробове. Не знаем и колко са оцелели. Един от тях е Хасуханов. Над него се смилил един пазач, който при всяко дежурство му носел мляко, нищо повече.
Хасуханов оживял и отново се изправил срещу Черепньов. В Чеченската дирекция на ФСБ имали обичай да изправят на съд всеки, измъкнал се жив от разпитите. Малцина успявали, затова и процесите срещу „международните терористи“ са малко. Но е полезно да има поне няколко дела. Смята се, че за цялостния облик на антитерористичната операция е желателно да има някой и друг осъден „терорист“. Западните политици от време на време задават въпроси на Путин, той от своя страна изисква информация от ФСБ и главната прокуратура и те правят всичко възможно да му угодят. Стига, разбира се, да има оцелели.