ВЛАДИКАВКАЗ
Владикавказ е столицата на Република Северна Осетия — Алания, която граничи с Чечня и Ингушетш Осетия е пълноправен член на антитерористичната коалиция. Моздок в Северна Осетия е главната военна база, в която се комплектуват федералните формирования, преди да бъдат пратени в Чечня. Там през 2003 г. се случиха два големи самоубийствени атентата. На 5 юни в автобус, превозващ военни пилоти, се взриви жена, а на 1 август мъж вряза камион с един тон експлозив във военна болница.
Владикавказ е ставал сцена на много изфабрикувани съдебни дела срещу „международни терористи“. Местните адвокати се държат по-скоро като сътрудници на съда, ФСБ и прокуратурата, отколкото като защитници на подсъдимите. Агентите на чеченската дирекция на ФСБ обичат да водят в този град своите жертви, превишавайки правата си, и да ги разпитват там колкото се може по-далеч от бойните действия.
Черепньов отишъл при Хасуханов във Владикавказ и му намерил адвокат. От 1 юни 2003 г. Русия има нов съвременен Наказателно-процесуален кодекс в съответствие с най-високите европейски стандарти. Той забранява да се разпитват заподозрени без присъствието на адвокат, но разбира се, когато „обстоятелствата го налагат“, всичко си продължава по старому. От 20 април до 9 октомври 2002 г., близо шест месеца, Хасуханов не е получил юридическа защита. Не и докато спуканият му череп, раздробените ребра и счупените ръце не зараснали в дъскорезницата и той вече бил готов да бъде показан в съда.
Тук отново детайлите са много интересни. На 8 октомври Черепньов повикал Хасуханов на разпит и му казал да подаде молба до него. И му издиктувал следното: „Моля да ми осигурите адвокат за предварителното разследване. До този момент не съм имал нужда от юридически услуги и в тази връзка нямам оплаквания срещу следствените органи. Моля да ми назначите адвокат, избран по препоръка на следствието…“ На 9 октомври Хасуханов бил разпитан в присъствието на Александър Дзилихов, защитник от Владикавказ. Хасуханов заподозрял, че е агент на ФСБ4, и Дзилихов не направил нищо, за да го разубеди. Не му дал никакви съвети, само си седял кротко по време на разпита и мълчал.
Из съдебните протоколи:
„— Моля, кажете дали има разлика между показанията, които сте дал без адвокат, и дадените в присъствието на юридически защитник. И ако има — каква е тя?
— Има разлика. Преди не ми даваха да чета протоколите в края на разпита. Когато присъстваше адвокат, ми ги даваха.“
Хасуханов бил разпитван три пъти в присъствието на адвокат — на 9, 23 и 24 октомври 2002 г. Или по-точно през тези три дни Черепньов само преписал информацията, изтръгната с мъчения в Знаменская в новите формуляри и така ги превърнал в „показания, взети в съответствие с разпоредбите на Наказателно процесуалния кодекс“.
Черепньов заявил, че следствието ще приключи на 25 октомври. Уведомил Хасуханов, че скоро ще получи текста на обвинението и че трябва да го подпише колкото се може по-бързо. И за да не си прави никакви илюзии, го затворили в единична килия за два дни — 29 и 30 октомври. Няма нужда да уточнявам, че при затварянето му не присъствал адвокат. Той не знаел къде го водят. На главата му имало качулка, сякаш го отвеждали на екзекуция. „Край, свърши се“ — казали надзирателите и го побутнали с пушките си.
Нарочно инсценирали екзекуция, за да го сплашат и да го накарат да подпише обвинителния акт.
Той, разбира се, го подписал. Но не успели да го сломят и по време на процеса се отрекъл от всичко, на което се основавало обвинението. Но то било потвърдено от новия главен прокурор на Чечня Владимир Кравченко и текстът му бил пренесен почти без поправки в присъдата на съдия Валерий Джиоев.
Тук ще видите цитати и от двете с мои коментари. Веднага става ясно как се фабрикуват съдебните дела и как никой от фалшификаторите не се притеснява ни най-малко, че може да бъде изобличен, или че протоколите остават и са източници за бъдещата история (която по руската традиция ще бъде пренаписана според повелята на времето).
„През април 1999 г. Хасуханов… доброволно става член на въоръжено формирование, забранено от федералния закон. Хасуханов се свързва с Мохамед Хамбиев, сътрудник на Масхадов, който му предлага също да стане съратник на Масхадов и въз основа на своята компетентност да организира работата на военния надзор. След това е създадено незаконно въоръжено формирование.“
4
Руският Наказателно-процесуален кодекс разпорежда обвиняемите да имат достъп до адвокат независимо дали могат да си го позволят финансово. По време на Втората чеченска война обаче правоохранителните органи започнаха системно да злоупотребяват със системата и да налагат свои адвокати на обвиняемите, които най-често са техни бивши служители. Те станаха известни като „вътрешни адвокати“. Има и защитници, които работят в постоянна връзка с ФСБ и са по-лоялни на службите, отколкото на хората, които би трябвало да защитават. От тях се иска да са там, когато законът изисква присъствието на адвокат. Офицерите от ФСБ също така назначават „вътрешни адвокати“ да защитават отвлечени от службите заподозрени. Семействата им знаят само, че техният близък е изчезнал. ФСБ ги крие и не уведомява никого нито за местонахождението им, нито какви обвинения са повдигнати. Често не се повдигат и никакви официални обвинения. Задържането на тези „изчезнали“ хора е незаконно, но на семейството не се позволява да им наемат адвокати. Тези жертви са „в неизвестност“ понякога седмици, понякога месеци. В случая с Хасуханов — шест месеца. Пребиват ги, за да изтръгнат от тях показания, както става и с Хасуханов. Семейството му нямало никаква представа какво се е случило с него и къде се намира. Всички правоохранителни органи и специални служби в републиката отричат да са задържали човек с такова име, а всъщност той е изтезаван от ФСБ въпреки назначаването на адвокат.