№ У–729343. Забравен на бойното поле
18 ноември 2002 г. Пенсионираната след 25 години работа като детска учителка Нина Левурда е едра, бавно подвижна жена, възрастна и уморена, с множество сериозни заболявания. Както много пъти през последните години, и сега чака с часове в неприветливата приемна на районния съд на Красная Пресня в Москва.
Нина няма къде другаде да се обърне. Тя е майка, останала без син: дори по-лошо — не знае истината за сина си. Лейтенант Павел Левурда е роден през 1975 г. За армията той е № У–729343. Убит е в Чечня в началото на Втората чеченска война, в която според Путин армията се е възродила. А как точно се е възродила, ще разберем от разказа за последните месеци на № У–729343. Но не просто фактът, че е убит, а обстоятелствата, при които се е случило, са принудили Нина да обикаля правораздавателните институции през последните единайсет месеца. Тя има само една цел: да получи точен юридически отговор от държавата защо синът й е изоставен на бойното поле. И заедно с това да попита защо след смъртта му Министерството на отбраната се държи така отвратително с нея.
Павел Левурда още от дете мечтаел да постъпи в армията. Това днес вече не се случва. Момчетата от бедни семейства наистина продължават да кандидатстват във военните академии, но тяхната цел е да получат висше образование и после да се уволнят. Многобройните ласкателни доклади от Президентството за увеличаващата се конкуренция при постъпването във военните училища са напълно верни. Но тези факти нямат нищо общо с увеличаване на престижа на армията, а по-скоро с ужасяващата мизерия в живота на кандидатите. С тях можем да си обясним и катастрофалния недостиг на младши офицери в поделенията. Когато завършат, те просто не се явяват в гарнизоните, в които са назначени. Изведнъж „се разболяват сериозно“ и пращат удостоверения за най-невероятни увреждания. В корумпирана страна като Русия това не е трудно да се уреди.
Но Павел е различен случай. Той наистина искал да бъде офицер. Родителите му се опитали да го разубедят, защото знаели какъв тежък живот го очаква. Баща му Пьотр Левурда също бил военен и семейството непрекъснато се местело по затънтени гарнизони.
А в началото на 90-те години на XX век това, което беше останало от Съветската империя, се разпадаше. Всички бяха на мнение, че един абитуриент трябва да е луд, за да избере военната академия, която дори не можела да изхранва студентите си.
Но Павел настоявал да следва мечтата си и заминал да учи във военно училище в Далечния изток. През 1996 г. бил произведен в офицер и изпратен да служи край Санкт Петербург. През 1998 г. го хвърлили в огъня: 58-ма армия.
Петдесет и осма армия има лоша репутация в Русия. Тя е синоним на разложението във въоръжените сили. Това, разбира се, започнало преди Путин. И той обаче носи голяма отговорност, първо, защото пълната анархия сред офицерите е напълно несанкционирана, и второ, защото поставя офицерите извън закона. Каквито и престъпления да извършат, никой не ги преследва.
Освен това, Петдесет и осма е армията на генерал Владимир Шаманов. Герой на Русия, участвал и в двете чеченски войни и станал известен с изключителната си бруталност към цивилното население. Сега генерал Шаманов е в запаса. Подаде рапорт за уволнение и стана губернатор на Уляновска област — така оползотвори славата, придобита по времето на Втората чеченска война, когато не слизаше от екраните на телевизорите. Тогава всеки ден информираше страната, че „всички чеченци са бандити“, които изцяло заслужават да бъдат изтребени. И в това се радваше на пълната подкрепа на Путин.
Командният щаб на 58-ма армия се намира във Владикавказ, столицата на република Северна Осетия — Алания, която граничи с Чечня и Ингушетия. Войсковите й части се биха в Първата чеченска война и продължават да водят бойни действия там и сега. Офицерският й състав по примера на своя генерал също се прочу с изключителната си жестокост както към обикновените чеченци, така и към чеченските войници и офицери. В Ростов на Дон се намира щабквартирата на Севернокавказкия военен окръг, на който е подчинена 58-ма армия. По-голямата част от архива на Ростовския комитет на войнишките майки се състои от описания на случаи с редници, дезертирали вследствие побои от страна на офицери от 58-ма армия, които освен това са известни с наглите си кражби на провизии и с участието си в черен пазар, който граничи с държавна измяна. Те продават на командирите на чеченската съпротива крадени от собствените им складове оръжия. И така подпомагат врага.