В някои части на Москва нормалните хора наистина нямат работа. Това са мрачни пространства зад фабрики, в индустриални зони или под електропроводи за високо напрежение. Точно там можете да намерите чеченците, които се опитват да оцелеят в столицата ни. Едно от тези места е Фрезерско шосе, разбита ивица асфалт, водеща от Рязански проспект покрай полуобезлюдени тухлени пететажни сгради към индустриалните бордеи далеч от живота на метрополиса.
Всъщност те никога не са били регистрирани като жилищни сгради. Официално се водят все още цехове и халета, спрели отдавна производство, жертви на перестройката. Работниците им ги няма, а шефовете им днес се издържат, като дават разбитите помещения под наем. В една такава мръсна разграбена бивша фабрика през 1997 г. се появиха първите чеченски бежанци. Бяха избягали от престъпната анархия между Първата и Втората чеченска война и бяха главно от семейства, противопоставящи се на тогавашните чеченски лидери Аслан Масхадов и Шамил Басаев. Директорите на фабриките им позволиха да ремонтират помещенията и да ги превърнат в жилищни сгради, а след това да им плащат наем.
Чеченците живеят там и до днес, сред тях са и Насаеви заедно с още 26 семейства. Местната полиция ги познава много добре. Никой не се крие, защото няма за какво, нито има къде да избяга.
Когато се случи заложническата криза от „Норд-Ост“, веднага там се появиха служители от Нижегородското полицейско управление и обясниха, че имат да изпълняват норма и да арестуват по 15 чеченци „от всеки участък“. Бяха задържани всички мъже от 26-те семейства и откарани с автобуси за снемане на пръстови отпечатъци.
Но за лош късмет Зелиман Насаев-Романов по това време не си бил вкъщи. Отишъл да предаде химикалките, които семейството сглобява надомно, и да вземе части за още.
Полицията скоро се върнала в индустриалната зона, където живеят потомците на императорското семейство. Казали, че искат отпечатъци и от него и Роза го пуснала, без да се притеснява. Семейството обаче започнало да се тревожи, когато няколко часа по-късно синът им още не се бил върнал. Накрая майката и бащата се отправили към полицейското управление, където в типичния полицейски неадекватен стил им казали: „Синът ви имаше граната и предпазител в джоба си. Имаме много свидетели.“
— Извиках: „Нямате право! Сами го отведохте. Тръгна с вас от дома и тогава в джобовете му нямаше нищо. И ние имаме много свидетели.“ — разказва Роза. — А полицаите ми отвърнаха: „Тук чеченците не могат да бъдат никакви свидетели.“ Бях много обидена. Да не би вече да не ни броят за граждани на тази страна?
Когато майката на Зелиман се върнала на следващата сутрин в полицейския участък, й казали: „Синът ви продава марихуана. Не можете да му помогнете.“
— Като отидох, ме заведоха в един кабинет — разказва Зелиман. — Казаха ми: „Ти търгуваш с хероин.“ По-старшият полицай държеше малко пакетче и ми заяви: „Това е твое.“ Оковаха ме в белезници и сложиха пакетчето в джоба ми. Започнах да протестирам, а те отвърнаха: „Добре, тогава ще ти добавим и един предпазител от лимонка.“ Видях как единият вече бършеше предпазителя с парцал, за да махне отпечатъците. Сложи ми го в ръката и си записа нещо. Извиках: „Нямате право!“ А те ми казаха: „Имаме си заповеди. И имаме пълното право. А ако не се държиш като добро момче и не признаеш престъпленията, които си извършил, роднините ти ще те последват. Сега се връщаме у вас да направим обиск и ще намерим други части от същата граната. Подпиши самопризнанията.“
Зелиман отказал да подписва каквото и да било. Били го и му казали, че ще продължат да го бият и няма да пускат адвокат при него. Пуснали го защото се намесили журналисти и депутатът от Думата Асламбек Аслаханов. Сега Зелиман си седи у дома в преустроената фабрика и е изпаднал дълбока депресия. Бои се от всяко почукване на вратата. Депресията поразява всички чеченци, които живеят сред нас. Няма един оптимист между тях — нито сред старите, нито сред младите. Поне аз не съм виждала. Всички мечтаят да емигрират, да получат възможност да се слеят някъде с пейзажа и да не се налага повече да обясняват от каква националност са.