— Защо се стъписа, коньо мой? Защо потрепери, чер гарване? Защо настръхна, черно куче? Или усещате, че Иван — селския син е тука? Та той още не се е родил, а и да се е родил — не е втасал за бой аз ще го убия с единия си пръст.
Иван — селския син изскочил изпод Калиновия мост:
— Чакай, чудо-юдо, не се хвали, по-напред се залови за работа. Не се знае още кой кого ще надвие.
Че като замахнал Иван със сабята стоманена — веднъж, дваж — търкулнал на земята шест от чудо-юдовите глави. Но чудо-юдо ударило Ивана и го забило до коленете в черната земя. Иван — селския син грабнал шепа пръст и я хвърлил право в очищата на своя враг. Додето чудо-юдо търкало и чистило очищата си, Иван отсякъл и останалите му глави. Сетне взел тялото му, насякъл го на малки парчета и го хвърлил в река Смародина, а деветте глави сложил под Калиновия мост. Тогава се върнал в къщурката, легнал и заспал.
На заранта средният брат се върнал.
— Е, какво — запитал Иван, — не видя ли нещо през нощта?
— Не, край мене нито муха прелитна, нито комар избръмча.
— Е, щом е тъй, да вървим, мили братя, аз ще ви покажа и комара, и мухата!
Завел Иван братята си под Калиновия мост и им показал чудо-юдовите глави.
— Ето — рекъл той — какви мухи и комари прелитат нощем тук. Вас не ви бива за бой, а да лежите в леглото.
Братята се засрамили.
— Сънят — рекли — ни надви…
Третата нощ самият Иван тръгнал да варди моста.
— Аз — рекъл той — отивам на страшен бой, а вие, братя, не спете през цялата нощ, ослушвайте се: щом чуете, че свирна, пуснете коня ми и побързайте да ми дойдете на помощ.
Дошъл Иван — селския син на река Смародина, застанал под Калиновия мост й зачакал.
Щом минало полунощ, черната земя се залюляла, водата в реката се развълнувала, буйни ветрове завили, орлите по дъбовете закрещели… Появило се чудо-юдо дванадесетглаво. Всичките му дванадесет глави съскат и от дванадесетте изскачат пламъци. Чудо-юдовият кон имал дванадесет крила, кожата му била от мед, а опашката и гривата от желязо. Щом чудо-юдо излязло на Калиновия мост — конят под него се стъписал, черният гарван на рамото му потреперил, черното куче отдире настръхнало. Чудо-юдо ударило с камшика коня по хълбоците, гарвана — по крилата, кучето — по ушите.
— Защо се стъписа, коньо мой? Защо потрепери, чер гарване? Защо настръхна, черно куче? Или усещате, че Иван — селския син е тука? Та той още не се е родил, а и да се е родил — не е втасал за бой: щом духна — от него и помен няма да остане.
Иван — селския син излязъл изпод Калиновия мост:
— Не бързай да се хвалиш, да се не посрамиш.
— А, ти ли си Иван — селския син. Защо си дошъл?
— Дойдох да те видя, врана сило, и да изпитам силата ти.
— Ти ли ще изпитваш силата ми? Та ти си муха пред мене.
Иван — селския син отвърнал на чудо-юдо:
— Не съм дошъл да ти разправям приказки, нито пък да слушам твоите. Дошъл съм да се бия на живот и смърт, за да избавя хората от тебе, проклетнико.
Замахнал Иван с острата си сабя и отсякъл три от чудо-юдовите глави. Чудо-юдо подхванало тези глави, драснало по тях с огнения си пръст — и главите тутакси зараснали, сякаш не са падали от раменете.
Лошо станало за Иван — селския син: чудо-юдо го оглушавало със съскането си, обгаряло го с огън и жупел, засипвало го с искри, забивало го до колене в черната земя. И му се надсмивало:
— Не искаш ли да си отдъхнеш, да се посъвземеш Иване, селски сине?
— Какъв ти отдих. Ние знаем едно — бий, сечи, себе си не пази — рекъл Иван.
Свирнал, надал вик, хвърлил дясната си ръкавица в къщурката, където останали братята му. Ръкавицата изпотрошила всичките стъкла на прозорците, но братята спят, нищо не чуват…
Засилил се Иван, замахнал още веднъж, по-силно, отколкото преди, и отсякъл шест от чудо-юдовите глави. Чудо-юдо подхванало главите си, драснало с огнения си пръст и главите пак отишли на мястото си. Тогава то се хвърлило върху Иван и го забило до кръста в черната земя.
Разбрал Иван, че работата е лоша. Свалил лявата си ръкавица и я хвърлил в къщурката. Ръкавицата пробила покрива, а братята спят, нищо не чуват.
За трети път замахнал Иван — селския син още по-силно и отсякъл девет от чудо-юдовите глави, Чудо-юдо ги подхванало, драснало с огнения си пръст и главите пак зараснали, Тогава се хвърлило върху Иван и го забило в земята чак до раменете.