Пуснал кончето да си върви, взел кошничката, набрал в гората мухоморки и ги занесъл в къщи.
Братовите му жени се разсърдили:
— Какви гъби си донесъл, глупчо! Яж си ги самичък’.
Иванушка се усмихнал и се покатерил на печката, седи си там.
Братята се върнали и заразправяли на жените си какво видели в града:
— Да знаете, невести, какъв юнак дойде при царя! Такъв юнак не сме виждали, откакто сме се родили. Скочи само с три педи по-ниско от княгинята.
А Иванушка лежи на печката и се подсмива:
— Братя, може пък и аз да съм бил там!
— Откъде накъде ще бъдеш там, глупчо! Стой си на печката и лови мухи!
На другия ден по-големите братя пак отишли в града, а Иванушка взел кошничката и отишъл за гъби.
Излязъл в широкото поле, на воля и простор, захвърлил кошничката, свирнал по юнашки, надал богатирски вик:
— Конче Вихрогонче, застани пред мене като невеста пред свекър!
Конят тича земята трепери, от ушите му дим като стълб се издига, от ноздрите му пламъци изскачат.
Дотърчал и застанал пред Иванушка като закован.
Влязъл Иванушка в дясното ухо на коня, излязъл през лявото и се превърнал на юнак над юнаците. Яхнал коня и литнал към двореца.
Гледа — на площада още повече народ, отколкото преди. Всички се любуват на княгинята, но кой ти мисли да скача; никой не иска да си счупи главата!
Тогава Иванушка ударил коня си по коравите хълбоци. Запръхтяло Конче Вихрогонче, подскочило — и само с две педи не стигнало до княгинята.
Обърнал Иванушка кончето и се понесъл. Видели откъде дошъл, но не видели накъде отишъл.
Иванушка пуснал коня да си върви и се върнал в къщи. Седнал на печката, седи чака да си дойдат братята му.
Прибрали се братята в къщи и заразправяли:
— Невести, оня юнак пак дойде! Скочи само с две педи по-ниско от княгинята.
А Иванушка им рекъл:
— Братя, може пък и аз да съм бил там.
— Стой си на мястото, глупчо, и си трай…
На третия ден пак дошла вест от царя. Братята захванали да се гласят за път, а Иванушка рекъл:
— Братя, дайте ми какво и да е конче, макар и лошо ще дойда и аз с вас.
— Стой си в къщи. И без тебе може там!
Казали и тръгнали.
Иванушка излязъл в широкото поле, на воля и простор, свирнал по юнашки, надал богатирски вик:
— Конче Вихрогонче, застани пред ’мене като невеста пред свекър.
Тича конят, земята трепери, от ушите му дим като стълб се издига, от ноздрите пламъци изскачат. Дотърчал и застанал пред Иванушка като закован.
Влязъл Иванушка в дясното ухо на коня, излязъл през лявото. Превърнал се в юнак над юнаците и се понесъл към царския палат.
Пристигнал Иванушка при високата кула, шибнал коня с камшика… Зацвилил конят по-силно, отколкото преди, подскочил и стигнал до прозореца!
Целунал Иванушка княгинята по алената буза, взел от пръста и скъпия пръстен, обърнал коня и се понесъл.
Тогава всички почнали да викат:
— Дръжте го! Хванете го!
А от Иванушка и следа не останала. Изгубил се от очите им.
Пуснал той коня да си върви и се върнал в къщи. Едната му ръка превързана с мръсна кърпа.
— Какво се е случило с тебе? — запитали го братовите му жени.
— Търсих гъби и се убодох на едно трънче…
И се качил на печката.
Върнали се братята му, започнали да разправят какво станало и как станало.
— Невести, оня юнак, като подскочи днес, стигна чак до княгинята взе пръстена от пръста и!
А Иванушка седи до комина и все едно и също повтаря.
— Братя, може пък и аз да съм бил там!
— Стой си на мястото, глупчо, не дрънкай врели-некипели!
Тогава на Иванушка се дощяло да погледне скъпоценния пръстен на княгинята.
Като развързал парцала, цялата къща светнала!
— Престани да си играеш с огъня! — креснали братята му. — Току-виж, че си запалил къщата. Време е съвсем да те изгоним от дома!
Иванушка не им отвърнал нищо.
След три дена царят отново пратил да разгласят: целият народ, колкото го има в царството, да се събере при него на угощение, никой да не смее да остане в къщи. Който не уважи царската трапеза, ще остане без глава!
Няма що, тръгнали братята на угощение, повели със себе си и Иванушка Глупака.
Пристигнали, седнали на дъбовите маси с покривки шарени, пият, ядат и разговарят.
А Иванушка се покатерил на печката, в къта, седи си там.
Обикаля Елена Прекрасна, гощава гостите. Всекиму поднася вино и медовина и гледа не е ли на ръката на някого любимият и пръстен. Който носи пръстена на ръката си, той ще и бъде годеник…
Но у никого не видяла пръстена си…