Обиколила всички, приближила се най-сетне до Иванушка. А той седи на печката, дрехите му сиромашки, а едната ръка превързана с парцал.
Братята му гледат и си мислят: „Я гледай, княгинята поднася вино и на нашия Иванушка!“
А княгинята подала чаша вино на Иванушка и го запитала:
— Защо ти е превързана ръката, юначе?
— Ходих в гората за гъби и се убодох на едно трънче.
— Развържи я, покажи!
Иванушка развързал ръката си, а на пръста му — любимият пръстен на княгинята. Всички огрял!
Зарадвала се княгинята, хванала Иванушка за ръката, завела го при баща си и рекла:
— Татко, ето моя годеник!
Умил се Иванушка, вчесал се, облякъл се и престанал да бъде Иванушка Глупака, а станал юнак над юнаците, просто да не го познаеш!
А след веселото угощение дигнали сватба.
И аз бях на угощението, ядох и пих, по мустаците ми тече, но в устата ми нищо не влезе.