Стопаните се навечеряли. Финист станал и отишъл да спи горе в стаята си.
Тогава Марюшка казала на младата си стопанка:
— В двора летят много мухи. Ще ида горе в стаята при Финист да пъдя мухите, за да не му пречат на съня.
— Почакай! — казала младата стопанка.
Тя отишла при мъжа си, дала му да пие сънна билка и се върнала.
— Върви сега — казала тя на Марюшка. — Върви да пъдиш мухите от Финист.
Марюшка отишла горе в стаята при Финист и забравила за мухите. Гледа тя: любимият и спи непробуден сън.
Марюшка го гледала и не можела да му се нагледа. Навела се над него. Пошепнала му:
— Събуди се, мой Финист, събуди се, Ясни соколе, аз дойдох при тебе. Три чифта железни обуща износих, три чугунени тояги похабих, три каменни хляба изгризах!
А Финист спи непробудно, не отваря очи и дума не продумва.
Дошла в стаята Финистовата жена — дъщерята на стопанката, и я запитала:
— Прогони ли мухите?
— Прогоних ги — отвърнала Марюшка, — те излетяха през прозореца.
На другия ден, като привършила домакинската си работа, Марюшка взела сребърното блюдо и почнала да търкаля по него златното яйце: търкулне го веднъж и ново златно яйце се появявало на блюдото. Търкулне го още веднъж — и на блюдото пак се появявало ново златно яйце.
Дъщерята на стопанката видяла тая работа.
— Нима — рекла тя — имаш и такава залъгалка? Продай ми я или пък да ти дам нещо срещу нея, каквото поискаш!
Марюшка й отвърнала:
— Не мога да я продам. Тя ми е подарък от една добра бабичка. Но аз ти подарявам блюдото и яйцето. На, вземи ги!
Дъщерята на стопанката взела подаръка и се зарадвала.
— А може и ти да имаш нужда от нещо, Марюшке? Поискай каквото щеш!
Марюшка я помолила:
— Мене ми трябва много малко. Позволи ми пак да пъдя мухите от Финист, когато му постелеш да си почива.
— Добре — казала младата стопанка.
И си помислила: „Какво ще му стане, ако го погледне чуждата девойка. Той и тъй ще спи от билката, око няма да отвори, а работничката може да има още някоя залъгалка!“
Вечерта Финист-ясен сокол пак се завърнал от небесните висини, превърнал се на славен юнак и седнал да вечеря със семейството си.
Жената на Финист повикала Марюшка да прислужва, да поднася гозбите. Тя туряла чашите, слагала лъжиците и не снемала очи от Финист. А Финист я гледал и не я виждал — не я познало сърцето му.
Дъщерята на стопанката пак дала на мъжа си питие със сънна билка, постлала му да си легне и пратила Марюшка при него, като и поръчала да пъди мухите.
Марюшка отишла при Финист. Почнала да го вика и да плаче. Мислила, че той ще се пробуди, ще я погледне и ще я познае. Дълго го викала и бършела сълзите от лицето си, за да не паднат върху бялото лице на Финист и да го намокрят. А Финист не се пробудил и не отворил очите си, за да й отвърне.
На третия ден привечер Марюшка привършила домакинската си работа, седнала на скамейката в къщата на слугите, взела златното гергефче и иглата. Държи тя в ръцете си златното гергефче, а иглата сама везе по платното.
Везе Марюшка и си говори:
— Везете се, везете се, мои хубави шарила, везете се за Финист-ясен сокол, да има на какво да се радва!
Младата стопанка се навъртала наблизо. Тя дошла в слугинската къща, видяла в ръцете на Марюшка златното гергефче и иглата, която сама везела. Сърцето й се свило от завист и рекла:
— Ах, душице, Марюшке, хубава девойко! Подари ми тая залъгалка. Вземи от мене каквото искаш срещу нея! Аз имам златно вретено, прежда да изпреда, платно ще изтъка, а златно гергефче и игла нямам — нямам с какво да везя. Ако не искаш да се разменим, продай ми ги! Хубаво ще ти заплатя!
— Не може! — рекла Марюшка. — Златното гергефче и иглата не мога нито да продавам, нито да разменям. Те са ми подарък от най-добрата, от най-старата бабичка. Аз ти ги подарявам.
Младата стопанка взела гергефчето и иглата, а нямало какво да даде на Марюшка. Затова й рекла:
— Ако искаш, ела да пъдиш мухите на моя мъж! По-рано ти сама поиска.
— Ще дойда, така да бъде! — рекла Марюшка.
След вечерята младата стопанка най-напред не искала да дава сънна билка на Финист, но сетне се размислила и сложила билката в питието му: „Какво ще гледа девойката, нека спи!“
Марюшка отишла горе в стаята при спящия Финист.
— Събуди се, пробуди се, мой Финист, мой ясни соколе! Цялата земя пешком извървях, за да дойда при тебе. Три чугунени тояги изхабих, краката ми износиха три чифта железни обуща, изгризах три каменни хляба. Стани, събуди се, Финист, мой соколе! Съжали се над мене!