Дълго нареждала Марюшка, ала Финист не се събудил, силна била билката на жена му! Но една гореща Марюшкина сълза паднала върху гърдите му и той тутакси отворил очи.
— Ах — рекъл той, — какво ме парна?
— Финист, мой ясни соколе! — отвърнала Марюшка. — Събуди се, аз дойдох! Дълго, дълго те дирих, желязото и чугуна изтърках в земята. Не издържаха те пътя до тебе, а аз издържах! Трета нощ те викам, но ти не се пробуждаш, не отвръщаш на моя глас!
Тогава Финист-ясен сокол познал своята Марюшка, хубавата девойка. И така й се зарадвал, че от радост не могъл дума да продума.
А като се опомнил и свикнал с радостта си, той й казал:
— Бъди ми сива гълъбица, моя вярна хубавице!
И тозчас се превърнал на сокол, а Марюшка превърнал на гълъбица.
Литнали те в небесните висини и цяла нощ летели един до друг, додето съмнало.
А като летели, Марюшка запитала:
— Соколе, соколе, къде летиш, нали ще домъчнее на жена ти?
Финист-сокол я чул и отвърнал:
— При тебе летя, хубава девойко! А на жена, която заменя мъжа си с вретено, блюдо и игла, не трябва мъж. На такава жена няма да домъчнее.
И те полетели отново един до друг.
Призори се спуснали на земята. Марюшка се огледала и какво да види — къщата на нейния баща стои като преди. Дощяло й се да зърне баща си и веднага се превърнала на хубава девойка. А Финист-ясен сокол се ударил в черната земя и станал на перце.
Марюшка взела перцето, скрила го в пазвата до сърцето си и отишла при баща си.
— Здравей, моя малка, любима дъще! Мислех, че те няма вече на света. Благодаря ти, задето не забрави баща си и се върна у дома. Къде се губи дълго, защо не бързаше да се върнеш в къщи?
— Прости ми, татко, така трябваше.
— Ех, щом като е трябвало, значи трябвало е. Да благодарим, че вече не трябва!
А това станало в празничен ден и в града имало голям панаир. Бащата се наканил да върви на панаира. Тръгнали с него и по-големите дъщери — да си купят разни подаръци.
Бащата поканил и най-малката — Марюшка.
А Марюшка рекла:
— Татко, уморих се от пътя, а и няма какво да облека. Нали на панаира всички ще бъдат пременени?
По-големите сестри казали на малката:
— Облечи някоя от нашите дрехи, ние имаме излишни.
— Ах, сестрици, благодаря ви! — отвърнала Марюшка. — Вашите дрехи не ми стават. А на мене и в къщи ми е добре.
— Както искаш — рекъл бащата. — А какво да ти донеса от панаира? Кажи, не огорчавай баща си!
— Нищо не ми трябва, всичко си имам!
Бащата и по-големите сестри отишли на панаира. Веднага след това Марюшка извадила своето перце. То се ударило в пода и се превърнало на прекрасен славен юнак — Финист, само че още по-хубав, отколкото преди. Марюшка се зачудила, но от радост нищо не казала. Тогава Финист й рекъл:
— Не ми се чуди, Марюшке, аз станах такъв от твоята обич.
— Аз се боя за тебе! — рекла Марюшка. — Ако беше станал по-грозен, за мене щеше да бъде подобре, щях да бъда по-спокойна.
— А къде е баща ти?
— Отиде на панаира. И по-големите ми сестри заминаха с него.
— А ти, моя Марюшке, защо не отиде с тях?
— Аз си имам моя Финист-ясен сокол. Няма за какво да ходя на панаира. От нищо нямам нужда.
Финист свирнал през прозорчето и мигом се появили дрехи, накити и златна колесница. Натъкмили се те, седнали в колесницата и конете ги понесли като вихър.
Пристигнали първи на панаира. Скъпи стоки били натрупани на камари, а купувачите още не били дошли.
Финист закупил от панаира всичките стоки и поръчал да ги откарат с каруци в селото на Марюшкиния баща. Не закупил само катрана за колела. Той искал всичките селяни, които щели да дойдат на панаира, да му бъдат гости на сватбата и по-скоро да идат при него. А за бързото каране трябва катран.
Финист и Марюшка поели към къщи. Носели се бързо, конете едва поемали дъха си.
На половината път Марюшка видяла баща си и по-големите сестри. Те тепърва отивали към панаира. Марюшка им казала да се върнат в къщи, защото щяла да се омъжи за Финист-ясен сокол.
А след три дни им дошли на гости всички, които живеели на сто версти далеч. Направили богата сватба.
На тази сватба били нашите дядовци и баби. Те дълго се гощавали и веселили, но дошло време за жетва, житото започнало да се рони. Затова сватбата се свършила и на угощението не останали гости.
Сватбата се свършила и гостите забравили сватбеното угощение, но в руската земя запомнили навеки вярното любящо сърце на Марюшка.