— Какво има, отци, малко ли ви е? Ако искате да продължим. Видяхте ли как се разплатих? Аз лесно се разплащам.
Но отците помислили, че калпакът върши работа. И решили да идат със Семьон. Ала Семьон бил хитрец и запитал:
— Какво ще речете, отци, в същата ли кръчма да се върнем, или искате да отидем в друга?
Отците това и чакали. Те рекли:
— Не, Семьон, хайде да идем в друга.
— Добре — рекъл Семьон, — тъй и тъй ще плащам. Да вървим в друга.
Отишли във втората кръчма, седнали на масата и Семьон почнал да поръчва вино. Пили те, пили полека и си похапвали. А Семьон не забравил сметката, гледал да ре изпият повече от девет рубли. А като изпили девет рубли, Семьон се престорил на пиян и рекъл:
— А сега, отци, останете си със здраве. Дотук аз плащам. Каквото щете, но аз си тръгвам.
Но отците били много любопитни: дали и тук Семьон няма да плати нито копейка? И тръгнали след него да видят как ще се разплати.
Семьон се приближил до тезгяха, почнал да удря с калпака пред кръчмаря и да казва:
— И тъй значи: пито-платено.
А кръчмарят взел тефтера, захванал да смята, проверил всичко. Вижда — изпито за девет рубли — ни повече, ни по-малко, и рекъл:
— Правилно, Семьон, така е: пито-платено! Можеш да си вървиш със здраве.
Тогава Семьон излязъл, а след него и отците. Семьон поел към къщи и все поглеждал към тях. Сетне видял, че те нещо ломотят след него, обърнал се и рекъл:
— Какво има, не ви ли стигна виното? Е, щом като не стига, няма що. Да вървим, още ще ви черпя.
Отците много се зарадвали, а Семьон рекъл:
— Да вървим ли в същата кръчма, или да идем в друга?
Но втората кръчма не привличала отците, привличала ги трета. Нима и в третата ще платят с калпака? Те съвсем почнали да вярват, че калпакът на Семьон върши работа.
Попът рекъл:
— Хайде, Семьон, да идем в трета кръчма.
А Семьон тъкмо това чакал. На драго сърце ги повел към третата кръчма.
И като отишли в третата кръчма, те пак седнали до масата и Семьон взел да поръчва вино, както в първите две кръчми. Но сметката си не забравил. Щом изпили вино за девет рубли, Семьон се престорил на пиян, почнал да се сбогува с отците и рекъл:
— А сега, останете си със здраве. А пък аз тръгвам. 3а изпитото аз ще заплатя, а по-нататък — както искате.
Но те, дето се казва, съвсем направили главите. Взели да благодарят на Семьон и тръгнали с него, да видят и този път как ще плати, колко пари ще даде.
А Семьон пак отишъл при бюфета, измъкнал калпака от пазвата си, ударил го върху тезгяха пред кръчмаря и казал:
— И тъй значи: пито-платено.
Кръчмарят добре знаел, че дължи на Семьон девет рубли. Той взел тефтера и пресметнал. Видял, че е изпито вино точно за девет рубли и рекъл:
— Правилно, Семьон, така е: пито-платено. Можеш да си ходиш.
Тогава Семьон излязъл от кръчмата, но отците не оставали нито крачка надире.
Вървят те, а Семьон се вслушва в разговора им. И чул как попът казал:
— Виж какви скъпоценни неща имат хората!
Семьон трябвало да продължи пътя си, но тъкмо в тоя миг пред него се изпречила поповата къща. Отците се запътили към нея, а Семьон заобиколил, отишъл под самите попови прозорци и почнал да подслушва какво говорят. И чул как попът рекъл:
— Виж какъв калпак има Семьон! Хайде да го купим! Всяка вечер ще ходим да пием и няма да ни искат пари!
Псалтът бил съгласен да купят калпака. И клисарят също.
Тогава попът рекъл:
— А колко да дадем за него?
Псалтът отвърнал:
— Не зная, колкото вземе.
Попът казал:
— Навярно ще го даде за сто рубли.
А псалтът рекъл:
— Какво приказваш! Ако е за сто рубли, сам ще го купя.
— А ти колко мислиш, че ще вземе? — запитал попът псалта.
Псалтът отговорил:
— Навярно ще трябва всеки от нас да плати по сто рубли.
Семьон чул това: „Значи триста рубли!“
Обърнал се, престанал да слуша, втурнал се към къщи и рекъл на Секлетея:
— Скъпа жено, утре ще дойдат при мене да се пазарят за една работа. Ти трябва да ми помогнеш.
На заранта Семьон чул, че се тропа на вратата, и викнал на Секлетея:
— Тичай да отвориш!
Секлетея отворила вратата. Влезли попът, псалтът, а най-подире клисарят.
Попът влязъл и веднага запитал:
— Секлетея, къде е Семьон?
Тя отвърнала:
— Той, отче, снощи се върна много пиян, а сега лежи на печката и пъшка. Трябва страшно да го боли главата.
Тогава попът се затекъл при печката и рекъл:
— Семьон! Семьон!
А Семьон се престорил, че не може да се държи на краката си и запитал:
— Какво има, отче, какво ти трябва?
— Продай ни калпака!
— Ах, отче, туй нещо е ценно! Не зная колко да взема.